Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Хубав е този, който хубаво се държи — подхвърли пословицата Марила.
— Това са ми го казвали и преди — забеляза Анн и помириса нарцисите си. — Ах, не са ли чудесни тези цветя! Беше много мило от госпожа Линд да ми ги подари. Не изпитвам нищо лошо към госпожа Линд сега. Да се извиниш и да ти простят — това поражда приятно чувство на облекчение, нали? Не светят ли звездите много ярко тази вечер? Ако живееше на звезда, коя би си избрала? Аз бих избрала тази хубава и ясна голяма звезда ей там, над тъмния рид.
— Анн, моля ти се, млъкни — рече Марила, изтощена докрай от усилието да следва скоковете в мислите на Анн.
Анн не проговори, докато не свърнаха в отклонението на пътя към тяхната къща. Заблудил се повей на вятъра лъхна насреща им, напоен с острия дъх на мокра от роса папрат. Далече в сянката между дърветата проблесна весела светлинка от кухненския прозорец на „Грийн Гейбълс“. Анн поривисто се доближи до Марила и мушна ръката си в коравата длан на възрастната жена.
— Прекрасно е да си отиваш у дома и да знаеш, че това е твой дом — каза тя. — Аз вече обикнах „Грийн Гейбълс“ и никога не съм обичала друга къща досега. Никоя къща не съм чувствала като свой дом. О, Марила, толкова съм щастлива! Бих могла да се моля ей сега и ни най-малко няма да ми е трудно.
Нещо топло и приятно изпълни сърцето на Марила при докосването на слабата ръчица до нейната ръка — може би неизживян от нея майчински трепет. Неговата непривичност и сладост я развълнува. Тя побърза да възстанови обичайното спокойствие на чувствата си с поучителна забележка:
— Ако бъдеш добро момиче, винаги ще си щастлива, Анн. И никога не би трябвало да ти се вижда трудно да си прочетеш молитвите.
— Да четеш молитви не е съвсем същото нещо, както да се молиш — отговори Анн замечтано. — Но ще си представя, че съм вятърът, който духа там, в онези върхари на дърветата. Когато ми дотегнат дърветата, ще си представя, че лекичко се люшкам тук долу в папратите… после ще отлетя ей там, в градината на госпожа Линд и ще накарам цветята да танцуват… а после с един голям полъх ще мина над детелиновата ливада… а след това ще задухам над Езерото на бляскавите води и ще го набраздя цялото с блещукащи вълнички. О, какъв простор за въобразяване има във вятъра! Затова няма повече да приказвам сега, Марила.
— Хвала на Господа за това! — отдъхна си Марила с искрено облекчение.
Единадесета глава
Впечатленията на Анн от неделното училище
— Е, харесват ли ти? — запита Марила.
Анн стоеше в таванската стая, загледана сериозно в три нови роклички, наредени на леглото. Една от тях беше от раиран памучен плат в тютюнев цвят, който Марила се беше съблазнила да купи от амбулантен търговец, защото изглеждаше толкова здрав; втората беше от кариран черно-бял сатен, който беше харесала на една разпродажба през зимата; а третата беше от плътна грозносинкава басма, която беше купила тази седмица от дюкян в Кармоди.
Беше ги ушила сама и трите бяха съвсем еднакви: права пола, набрана в кръста, и ръкави — прави и от тесни по-тесни, също като кръста и полата.
— Ще си представя, че ги харесвам — сдържано отговори Анн.
— Не искам да си го представяш — каза обидено Марила. — О, виждам, че роклите не ти харесват! Какво не им е в ред? Не са ли спретнати, чисти и нови?
— Да.
— Тогава защо не ги харесваш?
— Те… те не са… хубави — пророни със запъване Анн.
— Хубави! — намуси се Марила. — Не съм си давала труд да измислям за теб хубави рокли. Не искам да подхранвам суетност, Анн, да ти го кажа още сега. Тези рокли са добри, прости, здрави, без всякакви волани и джувки, и това е всичко, което ще получиш това лято. Кафявата и синята басма ще ти служат, когато тръгнеш на училище. Сатенената е за черква и за Неделното училище. Искам да ги пазиш спретнати и чисти и да не ги късаш. Мислех си, че ще бъдеш благодарна да получиш каквото и да било след омалелите басмени дрешки, дето ги носиш сега.
— О, аз съм благодарна — протестира Анн. — Но щях да бъда още много, много по-благодарна, ако беше направила само едничка от тях с буфан ръкави. Буфан ръкави са много на мода сега. За мене, Марила, щеше да е толкова вълнуващо това — да съм с рокля с буфан ръкави.
— Е, ще трябва да минеш без твоето вълнение. Нямах толкова плат, та да го изхабя за буфан ръкави. Според мен те без друго са смешно нещо. Предпочитам простите, свестни дрехи.