Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Но аз бих предпочела да изглеждам смешна, когато всички други са смешни, отколкото само аз да бъда с проста и свястна рокля — настояваше Анн тъжно.
— Вярвам това! Добре, закачи тези рокли внимателно в своя килер и седни да научиш урока за Неделното училище. Получих от господин Бел тримесечният план за теб и ти отиваш в Неделното училище утре — и тя изчезна ядосана надолу по стълбите.
Стиснала ръце, Анн загледа роклите.
— Толкова се надявах, че ще има една бяла с буфан ръкави — прошепна тя безутешно. — Молих се да има такава, но не вярвах да стане. Не вярвах, че Господ ще има време да се занимава с роклята на едно малко сираче. Знаех си, че може да се надявам само на Марила. Е, за щастие мога да си представям, че една от тях е от снежнобял муселин с чудесни дантелени волани и тройни буфани.
На другата сутрин признаци на засилващо се главоболие попречиха на Марила да отиде в Неделното училище с Анн.
— Ще трябва да се отбиеш и да повикаш госпожа Линд, Анн — каза тя. — Тя ще се погрижи да не сбъркаш класа. Внимавай, дръж се както трябва. Остани за проповедта след това и помоли госпожа Линд да ти покаже нашите места в черквата. Не се заглеждай в хората и не се върти. Ще искам да ми разкажеш за какво е била проповедта като се върнеш.
Анн тръгна, безупречно докарана, с роклята от плътен кариран сатен, която, макар да беше прилична по отношение на дължината и положително не можеше да се нарече тясна, успяваше да подчертае всяка ъгловатост и извивка в слабата й фигурка. Шапката й беше плитка, лъскава, с малка, извита нагоре периферия и съвършено плоска, което също много разочарова Анн, защото си беше позволила тайно да мечтае за панделка и цветя. С цветя обаче тя се снабди, преди да стигне шосето, защото, видяла се на половината път пред буйно нацъфтели златни лютичета и великолепни шипки, Анн незабавно и щедро разкраси шапката си с тежък венец. Каквото и да си помислеха другите хора, Анн беше доволна и стъпваше леко из пътя с гордо вдигната червенокоса глава с розово и жълто украшение.
Когато стигна къщата на госпожа Линд, тя разбра, че госпожата е излязла. Ни най-малко несмутена, Анн продължи към черквата сама. На входа завари тълпа момиченца, кои повече, кои по-малко наконтени в бяло, синьо и розово; те всички разглеждаха с любопитни очи непознатата в тяхната среда с необикновеното украшение на главата. Момиченцата от Авонлий вече бяха чули чудновати истории за Анн: госпожа Линд казала, че е ужасно избухлива; Джери Бюот, ратайчето в „Грийн Гейбълс“, разправял, че си говорела през цялото време сама на себе си или на дърветата и цветята, като побъркана. Те я разглеждаха и си шепнеха помежду си зад своите програми. Никой не се опита приятелски да й заговори нито тогава, нито после, когато тържеството по откриването приключи и Анн се видя в класа на госпожица Роджърсън.
Госпожица Роджърсън беше жена на средна възраст, която преподаваше в Неделното училище от двадесет години. Нейният метод беше да задава въпроси от напечатаната програма и да заглежда строго през ръба й момиченцето, което по неин избор трябваше да отговори. Тя поглеждаше много често Анн и тя, благодарение на подготовката на Марила, веднага отговаряше, обаче оставаше под съмнение дали разбираше било въпроса, било отговора.
Тя си мислеше, че госпожица Роджърсън не й харесва и се чувстваше много нещастна, че всички други момиченца в класа имаха буфан ръкави. Анн мислеше, че наистина не си заслужава да се живее без буфан ръкави.
— Е, хареса ли ти Неделното училище? — поиска да знае Марила, когато Анн се върна у дома. Венецът й беше увехнал и Анн го беше хвърлила на пътя, тъй че Марила научи за него чак по-после.
— Не ми хареса ни най-мъничко. Беше отвратително.
— Анн Шърли! — рече с упрек Марила.
Анн седна с дълбока въздишка на стола-люлка, целуна едно от листенцата на Гиздавеца и помаха с ръка на разцъфтяла обичка.
— Може да им е било самотно докато ме нямаше — обясни тя. — А сега за Неделното училище. Държах се добре, точно както ми каза. Госпожа Линд беше излязла и аз си продължих сама. Влязох в черквата с цял куп други момиченца и седнах в ъгъла на една пейка до прозореца докато траеше откриването на занятията. Господин Бел прочете ужасно дълга молитва. Щях страхотно да се изморя, преди да свърши, ако не бях седнала до този прозорец. Но той гледаше направо към Езерото на бляскавите води, та му се любувах и си представях какви ли не прекрасни неща.
— Не е трябвало да правиш нищо подобно. Трябвало е да слушаш господин Бел.