Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Анн — прошепна той, като че го беше страх някой да не го чуе, — как я караш, Анн?
Анн тъжно се усмихна.
— Горе-долу добре, представям си доста много неща и това помага да мине времето. Разбира се, малко е самотно. Но пък може и да свикна на това.
Тя отново се усмихна в смелото очакване на предстоящите й дълги години самотен затвор.
Матю си спомни, че трябва да каже, без да губи време, това, което беше дошъл да й каже, преди Марила случайно да се върне по-рано.
— Ами, Анн, не мислиш ли, че е по-добре да го направиш, та да се свърши всичко? — пошепна той. — То ще трябва да се направи рано или късно, нали знаеш, защото Марила е ужасно твърда жена… ужасно твърда, Анн. Направи го веднага, казвам ти, и да се свърши.
— Искаш да кажеш, да се извиня пред госпожа Линд?
— Да… да се извиниш… това е точната дума — потвърди Матю нетърпеливо. — Просто да загладиш положението, така да се каже. Точно това се мъчех да ти обясня.
— Предполагам, че бих могла да го направя само заради теб — проточи замислено Анн. — Ще бъде достатъчно да кажа, че съжалявам, защото наистина съжалявам сега. Снощи не съжалявах ни най-малко, бях направо побесняла и бях ядосана цялата нощ. Зная го, защото се събуждах три пъти и бях все така разярена всеки път. Но тази сутрин всичко ми беше минало. Не бях вече ядосана… и беше останало нещо като ужасна отпадналост. Беше ме толкова срам от себе си. Но просто не можех да помисля да отида и да го кажа на госпожа Линд. Щеше да бъде толкова унизително. Реших, че по-скоро ще остана завинаги затворена тука, но няма да го направя. Но все пак… готова съм да направя всичко зарад теб… ако наистина го искаш.
— Ами, разбира се, искам. Долу е страшно самотно без теб. Просто ще отидеш и ще го загладиш… така те искам, моето момиче.
— Добре тогава — каза Анн примирено. — Ще кажа на Марила щом дойде, че съм се разкаяла.
— Правилно… правилно, Анн! Но недей казва на Марила, че съм говорил нещо за това. Може да си помисли, че се бъркам в нейните работи, пък съм обещал, че няма да го правя.
— Никаква сила не ще може да изтръгне тайната от мен — тържествено обеща Анн. — А как може някаква сила да изтръгне от човек една тайна изобщо?
Но Матю си беше отишъл, уплашен от собствения си успех. Той избяга презглава в най-далечния край на конското пасище, да не би Марила да подозре, че е бил горе. Самата Марила, когато се завърна у дома, бе приятно изненадана от жалостиво гласче, което я викаше през перилата: „Марила!“
— Е? — рече тя на влизане в хола.
— Аз съжалявам, че загубих самообладанието си и наговорих грубости, и искам да отида и да го кажа на госпожа Линд.
— Много добре — в отривистия отговор на Марила нищо не подсказваше за облекчението й. Беше се чудила, какво за Бога ще трябва да направи, ако Анн не отстъпи: — Ще те заведа, след като издоим кравите.
И така, след доенето, ето ги Марила и Анн вървят по черния път, първата изправена и тържествуваща, втората умърлушена и мрачна. Но изведнъж на половината разстояние потиснатостта на Анн изчезна като по махване на вълшебна пръчка. Тя вдигна глава и запристъпва леко напред, очите й вперени в залеза, обзета от сдържано оживление. Марила неодобрително забеляза тази промяна. Това не беше смирена разкаяла се грешница, каквато трябваше да представи пред лицето на оскърбената госпожа Линд.
— За какво мислиш, Анн? — попита я тя остро.
— Мъча се да си представя какво трябва да кажа на госпожа Линд — отговори Анн унесено.
Отговорът беше задоволителен… или би трябвало да бъде. Но Марила не можеше да се отърве от чувството, че нещо в намисленото от нея наказание не е съвсем в ред. Анн нямаше защо да има такъв унесен и сияещ вид.
Тя остана унесена и сияеща, докато двете не се озоваха пред самата госпожа Линд, която плетеше на кухненския си прозорец. Тогава сиянието угасна. Скръбно разкаяние се изписа на всяка черта от лицето й. Без да пророни и дума, Анн неочаквано коленичи пред изумената госпожа Рейчъл и умолително протегна към нея ръце.
— О, госпожо Линд, аз безкрайно съжалявам — заговори тя с треперещ глас. — Никога не бих могла да изразя цялото си съжаление, не, дори да използвам цял речник. Вие трябва да си го представите. Аз се държах с вас ужасно… и посрамих скъпите си приятели Матю и Марила, които се съгласиха да остана в „Грийн Гейбълс“, макар че не съм момче. Аз съм страхотно лошо момиче и заслужавам да бъда наказана и отритната завинаги от почтените хора. Беше ужасно лошо от моя страна да изпадна в гняв, защото вие ми казахте истината. Косата ми е червена и аз съм луничава, мършава и грозна. Това, което казах на вас, също беше истина, но не е трябвало да го казвам. О, госпожо Линд, моля ви се, моля ви се, простете ми! Ако ми откажете, ще скърбя за това цял живот. Вие не бихте искали да потопите в скръб до живот едно бедно сираче, нали, дори то да е ужасно опърничаво? О, сигурна съм, че не бихте искали! Моля ви се, кажете ми, че ми прощавате, госпожо Линд!