Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Но той не говореше на мене — протестира Анн. — Той говореше на Господа и то като че ли не му беше интересно и на него. Той мислеше, струва ми се, че Господ е твърде далече, за да има кой знае какво значение. Но аз си казах една малка молитва. Имаше дълга редица бели брези, надвиснали над езерото и слънцето грееше през тях, ниско-ниско надолу, дълбоко във водата. О, Марила, то беше като някакъв прекрасен сън. То ме развълнува и аз казах два-три пъти само „Благодаря Ти за това, Господи!“.
— Надявам се, не на глас — загрижено рече Марила.
— О, не, само си го пошепнах. Да, най-после господин Бел свърши и ми казаха да вляза в стаята с класа на госпожица Роджърсън. Имаше още девет момичета. Всичките имаха буфан ръкави. Аз се помъчих да си представя, че и моите са буфан, но не можах. Защо не можах? По-лесно от това не можеше да бъде да си го представя, докато бях сама в таванската стая, но ми беше ужасно трудно там, между другите, които наистина имаха буфани.
— Не е трябвало да мислиш за ръкавите си в Неделното училище. Трябвало е да слушаш урока. Надявам се, че го знаеше.
— О да, и отговорих на сума въпроси. Госпожица Роджърсън ми зададе не знам колко. Мисля, че не е било честно да ми ги задава. Имаше и много, които аз пък исках да задам на нея, обаче не ми се щеше, защото според мен тя не беше сродна душа. После всички други момиченца декламираха по един библейски стих. Пита ме и мене, но не знаех нито един. Можех да декламирам, ако тя иска, „Кучето на гроба на господаря“. То е от Третата читанка. Не е истински религиозно стихотворение, но е толкова тъжно и печално, че може да подхожда. Тя отговори, че не става и ми каза да науча за идущата неделя деветнадесетия стих. Аз го прочетох после в черквата и той е великолепен. Особено има два реда, които направо ме вълнуват:
Не зная какво значи „ескадрони“, нито „мадианец“, но то звучи тъй трагично! Не мога да дочакам идущата неделя, да го декламирам. Ще го упражнявам цялата седмица. След Неделното училище помолих госпожица Роджърсън — понеже госпожа Линд беше много далече, — да ми покаже твоето място. Седях колкото можех по-мирно и темата на проповедта беше от „Откровението“, глава трета, стих втори и трети. Това беше много дълга тема. Ако бях свещеник, бих избирала къси, живи теми. Проповедта също беше страхотно дълга. Сигурно свещеникът е трябвало да я направи според текста. Не ми се видя ни най-малко интересна. Бедата с него май е тази, че няма достатъчно въображение. Не го и слушах чак много. Просто оставих мислите ми да текат и си мислех за най-изненадващи неща.
Марила чувстваше безпомощно, че всичко това би трябвало строго да се порицае, но я възпря безспорният факт, че някои казани от Анн неща, особено за проповедите на свещеника и молитвите на господин Бел, съвпадаха с това, което самата тя години наред бе мислила дълбоко в сърцето си, но никога не беше казала на глас. Почти й се стори, че тези тайни, неизречени критични мисли бяха приели изведнъж видима и обвиняваща материална форма в лицето на това прямо, изоставено човешко създанийце.
Дванадесета глава
Тържествена клетва и обещание
Едва следващия петък Марила чу историята за шапката с венец от цветя. Тя се върна у дома от госпожа Линд и поиска от Анн обяснение.
— Анн, госпожа Рейчъл казва, че миналата неделя си отишла на черква, издокарана с глупав венец от шипки и лютичета на шапката. Откъде, за Бога, ти е дошла на ум тази измишльотина? Хубава картинка трябва да си била!
— О, зная, че розово и жълто не ми отиват — започна Анн.
— „Отиват“, глупости! Смешното е било да сложиш цветя на шапката си, без значение с какъв цвят са били. Ти си ужасно досадно дете!
— Не виждам защо да носиш цветя на шапката ще е по-смешно, отколкото на роклята — протестира Анн. — Много момиченца имаха букетчета, забодени на роклите. Каква е разликата?
Марила не се поддаде да бъде откъсната от безопасното конкретно положение и въвлечена в несигурните пътища на отвлечени разсъждения.
— Не ми отговаряй така, Анн. Било е много глупаво от твоя страна да направиш такова нещо. Да не ми изиграеш пак някой такъв номер. Госпожа Рейчъл казва, че е щяла да потъне в земята, когато те видяла да влизаш така разкрасена. Не е могла да се доближи достатъчно, за да ти каже да ги махнеш, преди да е станало твърде късно. Казва, че хората говорили за това ужасни неща. Разбира се, те си мислят, че на мен толкова ми стигал умът да те пусна, разкрасена по този начин.