Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, Дайана — почти шепнешком пророни най-после Анн със стиснати ръце, — мислиш ли… о, дали мислиш, че можеш малко да ме харесаш… колкото да станеш моя сърдечна приятелка?
Дайана се изсмя, Дайана винаги се смееше, преди да заговори.
— Ами, струва ми се, да — каза тя искрено. — Ужасно се радвам, че си дошла да живееш във фермата „Грийн Гейбълс“. Ще бъде хубаво да имам с кого да играя. Тук наблизо няма друго момиче, с което да играя, нито имам достатъчно големи сестри.
— Ще се закълнеш ли да бъдеш завинаги моя приятелка? — настойчиво попита Анн.
Дайана бе поразена.
— Ами че то е ужасен грях да се кълнеш — отговори тя с укор.
— О, не, както се кълна аз. Имам два вида клетви, да знаеш.
— Никога не съм чувала, освен за един вид — възрази със съмнение Дайана.
— Наистина ти казвам, има и друг. О, той никак не е греховен. Той само значи да се кълнеш и да обещаваш тържествено.
— Е, с такова нещо съм съгласна — реши с облекчение Дайана. — Как се прави то?
— Трябва да се хванем за ръцете, ей така — сериозно обясни Анн. — Трябва да бъде над течаща вода. Ние просто ще си представим, че тая пътечка е течаща вода. Аз първа ще кажа клетвата: Тържествено се кълна да бъда вярна на приятелката си Дайана Бари, докато светят слънцето и луната. Сега ти ще го повториш и ще сложиш моето име.
Дайана повтори клетвата със смях преди и след нея. После добави:
— Ти си странно момиче, Анн. И по-рано ми бяха казали, че си странна. Но струва ми се, че ще те обикна наистина.
Когато Марила и Анн си тръгнаха, Дайана отиде с тях чак до дървения мост. Двете момиченца вървяха прегърнати. При поточето се разделиха с много обещания да прекарат следващия следобед заедно.
— Е, намираш ли, че Дайана е сродна душа? — запита Марила, когато се заизкачваха през градината на „Грийн Гейбълс“.
— О, да — блажено въздъхна Анн, без да долови никакъв сарказъм от страна на Марила. — О, Марила, в този миг аз съм най-щастливото момиче на Принц Едуардовия остров. Уверявам те, че довечера ще се моля с истинско голямо желание. Дайана и аз ще изградим утре къщичка за игри в брезовата горичка на господин Уилям Бел. Мога ли да взема тия парчета от счупени чинии, дето са в бараката за дърва? Рождения ден на Дайана е през февруари, а моят — през март. Не мислиш ли, че е много странно съвпадение? Дайана ще ми даде книга за четене. Тя казва, че е чудесна и страхотно увлекателна. Ще ми покаже едно място далече в гората, където имало чудни цветенца. Не мислиш ли, че Дайана има много замечтани очи? Бих искала моите очи да са замечтани. Дайана ще ме научи да пея една песен, наречена „Нели в лешниковия дол“. Ще ми даде картина, да я закача в моята стая; била съвършено прекрасна картина, тя казва: красива жена с бледосиня копринена рокля. Дал й я един търговец на шевни машини. Бих искала да имам нещо да дам на Дайана, но тя е толкова по-дебела; казва, че би искала да бъде слаба, защото е толкова по-изящно, но ме е страх, че го казва само за да ме утеши. Някой ден ще отидем на морския бряг да събираме миди. Решихме да наречем извора долу край дървения мост „Бълбукането на дриада“. Не е ли това чудесно елегантно име? Чела съм едно време приказка за извор с това име. Дриада е един вид пораснала фея, струва ми се.
— Добре, единствената ми надежда е, че няма с приказките си да вкараш Дайана в гроба — каза Марила. — Но помни, че всичко това са твои планове, Анн. Ти няма да играеш през цялото време, нито по-голямата част от него. Ти ще си имаш определена работа и тя ще трябва да бъде свършвана на първо място.
Аннината чаша на щастието бе пълна, а покрай Матю дори преля. Беше току-що се върнал у дома от ходене на покупки в Кармоди и стеснително извади някакво пакетче от джоба си и го подаде на Анн, като погледна умолително Марила.
— Чух те да казваш, че обичаш шоколадови бонбони, та ти донесох малко — рече той.
— Хм! — изсумтя Марила. — Те ще й развалят зъбите и стомаха. Хайде, хайде, дете, не гледай толкова тъжно. Можеш да си ги ядеш, щом Матю е отишъл и ти ги е купил. По-добре е било да ти донесе ментови бонбони. Те са по-здравословни. Да не се разболееш, като ги изядеш всичките наведнъж.