Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Тя сключи ръце, сведе глава и зачака присъдата си.
Човек не можеше да се усъмни в искреността й — тя дишаше във всеки звук на гласа й. И Марила, и госпожа Линд я доловиха безпогрешно. Обаче Марила разбра с уплаха, че Анн всъщност се наслаждава на самоунижението, че се опива от пълното си принизяване. Къде беше благотворното наказание, с което тя, Марила, вътрешно се гордееше? Анн беше го превърнала в своеобразно положително удоволствие.
Госпожа Линд не се отличаваше с голяма проницателност и не забеляза това. Тя само разбра, че Анн много сърдечно поиска от нея прошка и цялото негодувание се стопи в благото й, макар и малко натрапчиво, сърце.
— Хайде, хайде, стани, дете — каза тя приветливо. — Разбира се, аз ти прощавам. Така или иначе, сигурно съм била малко по-жестока спрямо тебе. Но аз съм толкова пряма. Просто не трябва да ми обръщаш внимание, и толкова. Не може да се отрече, че твоята коса е ужасно червена, но едно време познавах момиче — всъщност беше моя съученичка, — чиято коса беше до косъм червена като твоята, когато беше млада, но когато порасна, потъмня и доби хубав истински кестеняв цвят. Няма ни най-малко да се изненадам, ако и твоята стане такава… няма да се изненадам.
— О, госпожо Линд! — Анн пое дълбоко дъх и се изправи. — Вие ми вдъхвате надежда. Винаги ще ви чувствам като моя благодетелка. О, бих могла да понеса каквото и да било, само да можех да повярвам, че косата ми ще стане хубава кестенява, когато порасна. Ще ми е толкова по-лесно да бъда по-добра, ако имам хубава кестенява коса, не сте ли съгласна? А сега може ли да отида в градината ви и да седна на онази пейка под ябълковите дървета, докато вие си приказвате с Марила? Там има толкова простор за въображението.
— Боже, разбира се! Тичай, детенце. И ако искаш, можеш да си набереш букет от онези бели нарциси, юнски лилии ги наричаме, ей ги там в ъгъла на градината.
Когато вратата се затвори зад Анн, госпожа Линд живо се вдигна да запали лампа.
— Тя е наистина странно девойче. Седнете на този стол, Марила, той е по-удобен от онзи, на който седите сега; аз го държа само за ратайчето. Да, тя положително е странно дете, но все пак има в нея нещо такова, привлекателно. Не съм вече толкова изненадана, че вие и Матю я задържахте, нито ви съжалявам за това. Може да излезе добро момиче. Разбира се, тя се изразява по много чудноват начин… малко прекалено… е, един вид пресилено, разбирате ли; но това сигурно ще се оправи сега, след като е дошла да живее сред цивилизовани хора. И после, май е доста избухлива, но има и нещо утешително: едно избухливо дете, което пламва и веднага му минава, почти никога не е хитро или лъжливо. Господ да ме пази от хитро дете, това е то! Общо взето, Марила, тя някак ми харесва.
Когато Марила си тръгваше, Анн излезе от дъхавия полумрак на овощната градина с куп бели нарциси в ръце.
— Аз се извиних доста добре, нали? — каза тя гордо, когато двете се запътиха към дома. — Помислих си, щом вече трябва да го направя, ще го направя както трябва.
— Ти го направи както трябва, достатъчно добре — бе преценката на Марила. Марила бе смаяна, когато изпита желание да се изсмее за случилото се. Изпитваше също неловко чувство: би трябвало да смъмри Анн, че се е извинила толкова добре. Но пък това беше направо смешно. Тя направи компромис със съвестта си, като забеляза:
— Надявам се, че няма да имаш случай да поднасяш много други такива извинения. Надявам се, че ще се мъчиш да сдържаш яда си занапред, Анн.
— То нямаше да е толкова трудно, ако хората не ме закачаха за моята външност — с въздишка отговори Анн. — Аз не се ядосвам за други неща, но ми е омръзнало да ми подмятат за косата и това ме кара веднага да кипвам. Вярваш ли, че косата ми ще стане хубава и кестенява, когато порасна?
— Не би трябвало да мислиш толкова много за външния си вид, Анн. Страх ме е, че си много суетно момиченце.
— Как може да съм суетна, щом зная, че съм грозна? — протестира Анн. — Аз обичам хубавите неща и мразя да погледна в огледалото и да видя нещо, което не е хубаво. То ме кара да се натъжавам, също както се чувствам, когато гледам нещо грозно. Аз го съжалявам, че не е красиво.