Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, толкова съжалявам — отговори Анн със сълзи на очите. — Не съм мислила, че ще имаш нещо против. Шипките и лютичетата бяха толкова сладки и хубави и аз си помислих, че ще изглеждат чудесно на шапката ми. Много момиченца имаха изкуствени цветя на шапките. Страх ме е, че ще ти създавам ужасни неприятности. Може би ще е по-добре да ме изпратиш обратно в сиропиталището. Това би било ужасно. Мисля, че не бих могла да го издържа; най-вероятно ще се разболея от туберкулоза. Толкова съм слаба без друго, нали знаеш. Но то ще е по-добре, отколкото да бъда такова изпитание за теб.
— Глупости — каза Марила, ядосана на себе си, че е разплакала детето. — Не искам да те изпращам обратно в сиропиталището, това е сигурно. Единственото, което искам, е да се държиш както другите момиченца и да не ставаш за присмех. Не плачи повече. Имам за тебе една новина. Дайана Бари се върна у дома днес следобед. Аз ще отида горе, да видя не мога ли да взема назаем от госпожа Бари кройка за пола, и ако искаш, може да дойдеш с мене да се запознаеш с Дайана.
Анн се изправи, стиснала ръце, със сълзи още блестящи на бузите; кърпата за чинии, която поръбваше, падна на пода, без тя да я забележи.
— О, Марила, страх ме е, сега, когато то е станало, мен наистина ме е страх. Ами ако не ме хареса! Това ще е най-трагичното разочарование в моя живот.
— Хайде, не изпадай в паника. И бих искала да не употребяваш такива дълги думи. Те звучат толкова смешно в устата на малко момиченце. Аз мисля, че ще се харесаш много на Дайана. Майка й е тази, за която трябва да държиш сметка. Ако тя не те хареса, няма да има значение колко много те харесва Дайана. Ако е чула за избухването ти пред госпожа Линд и за отиването на черква с лютичета на шапката, не зная какво ще си помисли за тебе. Трябва да бъдеш учтива, да се държиш прилично и да не се впускаш в твоите смайващи речи. Боже Господи, и туй дете сега ако не се е разтреперило!
Анн наистина трепереше. Лицето й беше бледо и напрегнато.
— О, Марила, и ти би се развълнувала, когато се каниш да се запознаеш с момиченце, което се надяваш да ти стане сърдечна приятелка и чиято майка може да не те хареса — каза тя и забърза да си вземе шапката.
Те отидоха до Градинския склон по пряката пътека през поточето и нагоре по хълма с еловата горичка. Когато Марила почука, госпожа Бари излезе на кухненската врата. Тя беше височка черноока и чернокоса жена с много решителна извивка на устата. Беше известна с това, че била много строга с децата.
— Здравейте, Марила — сърдечно поздрави тя. — А това е, предполагам, момиченцето, което сте си взели?
— Да, това е Анн Шърли — отговори Марила.
— Пише се с двойно „н“ — задъхано добави Анн, която макар и разтреперана и развълнувана, беше твърдо решила да не стават грешки с тази важна подробност.
Госпожа Бари не я чу или не я разбра и само се ръкува и каза любезно:
— Как си?
— Аз съм добре със здравето, макар и да съм доста объркана душевно, благодаря ви, госпожо — сериозно отговори Анн. След това добави настрана на Марила с доста височък шепот: — Нали нямаше нищо слисващо в това, Марила?
Дайана седеше на кушетката и четеше книжка, която остави, когато влязоха гостите. Тя беше много хубаво момиченце с майчините си очи и коса, розови бузки и весело изражение, наследено от баща й.
— Това е моята дъщеричка Дайана — каза госпожа Бари. — Дайана, може да заведеш Анн вън в градината и да й покажеш цветята си. То ще е по-добре за тебе, отколкото да си напрягаш очите с тази книга. Дайана чете действително прекалено много — обърна се тя към Марила, когато двете момичета излязоха — и аз не мога да я спра, защото баща й я поощрява и й помага. Вечно е забила нос в книга. Радвам се, че има изгледи за другарка по игра. Може би това ще я накара да излиза повече навън.
Вън, в градината, озарена от меката светлина на залеза, която проникваше между тъмните стари ели на запад, Анн и Дайана стояха и се гледаха свенливо една друга през леха разкошни тигрови лилии.
Градината на Бари представляваше дебри от цветя, които биха очаровали сърцето на Анн по време, по-малко напрегнато от неизвестността на бъдещето. Тя беше обкръжена от огромни стари върби и високи ели, под които вирееха цветя, които обичат сянка. Правилни пътеки под прав ъгъл, точно очертани с мидени черупки, я прорязваха като влажни червени панделки, а в лехите помежду им буйно цъфтяха старовремски цветя. Имаше разкошни огромни тъмночервени божури, бели благоуханни нарциси и бодливи сладки шотландски рози, сини, розови и бели кандилки, мента, купчинки катринки, морава аретуза, множество бели детелини с нежни и дъхави перести клонки, яркочервени огнени пламъци, издигнали се над бели мускусни рози — това беше градина, където слънцето се бавеше, пчелите бръмчаха, а ветровете, подлъгани да безделничат, тихичко мърмореха и шумоляха.