Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Не трябваше да я осмивате за външността й, Рейчъл.
— Марила Кътбърт, да не искате да кажете, че я поддържате в такава страхотна проява на гняв, каквато видяхме току-що? — запита с възмущение госпожа Рейчъл.
— Не — бавно отговори Марила. — Аз не се мъча да я извиня. Тя се държа много лошо и ще трябва да я нахокам за това. Но трябва да бъдем снизходителни към нея. Нея никога не са я учили как трябва да се държи. И вие бяхте твърде безмилостна към нея, Рейчъл.
Марила не можа да се въздържи и наблегна на това последно изречение, макар да се изненада пак от себе си, че го направи. Госпожа Рейчъл стана с вид на уязвено достойнство.
— Е, виждам, че след това трябва да съм много внимателна в приказките си, Марила, тъй като нежните чувства на докарани Бог знае откъде сирачета трябва да се вземат под внимание преди всичко друго. О, не, не съм се ядосала, не се тревожете. Съжалявам ви твърде, за да мога и да ви се сърдя отгоре на всичко. Вие ще си имате достатъчно грижи с това дете. Но ако се вслушате в моя съвет, което предполагам няма да направите, макар че съм отгледала десет деца и погребала две, трябва да го напердашите със здрава брезова пръчка. Бих казала, че това ще бъде най-подходящият език за такова едно дете. Нейният нрав е лика-прилика с червената коса. Е, приятна вечер, Марила. Надявам се, че ще ме спохождате честичко, както обикновено. Но не можете да очаквате аз да дойда тук скоро, щом има вероятност да се нахвърлят отгоре ми и да ме оскърбяват по такъв начин. Това е нещо ново в моя житейски опит.
С тези думи госпожа Рейчъл се понесе към вратата и навън, ако за една дебела жена, която почти винаги се клати като гъска, би могло да се каже „понесе се“. А Марила с много строг вид се запъти към източната таванска стая.
Докато се качваше горе, тя размишляваше с притеснение какво би трябвало да направи. Беше поразена от разигралата се току-що сцена. Колко лошо стана Анн да се покаже толкова несдържана не пред друга, а пред госпожа Рейчъл Линд! Тогава Марила изведнъж си даде сметка, че изпитва повече унижение, отколкото съжаление след откриването на такъв сериозен недостатък в характера на Анн. А как трябва да я накаже? Дружелюбното предложение за брезовата пръчка — от въздействието, на която всичките собствени деца на госпожа Рейчъл биха могли да покажат болезнени доказателства — не се харесваше на Марила. Тя не вярваше, че би могла да набие едно дете. Не, трябваше да намери някакъв друг начин за наказване, който да накара Анн добре да разбере колко голямо е било провинението й.
Марила завари Анн, проснала се по очи на леглото, горчиво да ридае, без да обръща никакво внимание на калните обувки върху покривката.
— Анн — промълви тя сурово.
Никакъв отговор.
— Анн — много по-строго, — веднага да станеш от това легло и да чуеш какво имам да ти кажа.
Анн се смъкна от леглото и седна сковано на стола до него. Лицето й беше подуто и мокро от сълзи, а очите заковани упорито в пода.
— Чудесен начин да се държиш, Анн! Не те ли е срам?
— Тя нямаше никакво право да ме нарича грозна и червенокоса — уклончиво и непокорно се тросна Анн.
— Ти нямаше никакво право да изпаднеш в такава ярост и да й говориш по такъв начин, Анн. Ти ме засрами… ужасно ме засрами. Аз исках да се държиш добре с госпожа Линд и вместо това ти ме изложи. Съвсем не разбирам какво те е накарало да загубиш така самообладанието си, само защото госпожа Линд каза, че си червенокоса и грозна. Самата ти го казваш достатъчно често.
— О, но има такава разлика, когато кажеш нещо сама и когато чуеш да го казват други — ридаеше Анн. — Може да знаеш, че нещо е така, но неволно все се надяваш, че другите хора не са съвсем уверени, че е. Ти сигурно мислиш, че имам ужасен характер, но аз не можах да се сдържа. Когато тя каза всичко това, нещо просто се надигна у мене и ме задави. Аз трябваше да се нахвърля върху нея.
— Да, чудесно се представи, трябва да ти кажа. Госпожа Линд ще има чудесна история за тебе да я разправя навред, и ще я разправя като нищо. Беше ужасно да загубиш така самообладанието си, Анн.
— Представи си само как би се почувствала, ако някой ти каже в лицето, че си мършава и грозна — защищаваше се със сълзи Анн.
Един стар спомен възкръсна изведнъж пред Марила. Била е много малко дете, когато бе чула една леля да казва на друга за нея: „Колко жалко, че е такова черно и грозно дребосъче.“ Много дни трябваше да минат, докато жилото се загуби в този спомен.
— Не искам да кажа, че госпожа Линд беше съвсем права да каже това, което каза, Анн — призна тя с по-мек тон. — Рейчъл е прекалено пряма. Но това не оправдава такова държане от твоя страна. Тя беше непозната, възрастна жена и моя гостенка — и трите са сериозни основания да се държиш спрямо нея с уважение. Ти беше груба и безочлива, и — и тука на Марила дойде спасителното вдъхновение за подходящо наказание — ти ще трябва да отидеш при нея и да й кажеш, че много съжаляваш за лошото си държане и да я молиш да ти прости.