Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Това никога не мога да го направя — решително и мрачно каза Анн. — Можеш да ме накажеш както искаш, Марила. Можеш да ме затвориш в тъмно и влажно подземие, пълно със змии и жаби, и да ми даваш само хляб и вода, и аз няма да се оплаквам. Но не мога да се моля на госпожа Линд за прошка.
— Ние нямаме навика да затваряме хора във влажни тъмници — каза Марила сухо, — особено пък защото те са много малко в Авонлий. Но да се извиниш на госпожа Линд си длъжна и ще останеш тука, в твоята стая, докато ми кажеш, че си съгласна да го направиш.
— Тогава ще трябва да остана тука завинаги — отговори печално Анн, — защото не мога да кажа на госпожа Линд, че съжалявам за това, което съм й казала. Как мога? Аз не съжалявам. Съжалявам, че съм ядосала тебе, но се радвам, че й казах на нея точно това, което казах. Дори съм много доволна. Не мога да кажа, че съжалявам, щом не съжалявам, нали? Не мога дори да си представя, че съжалявам.
— Може би въображението ти ще работи по-добре утре сутрин — рече Марила и стана да си отиде. — Имаш на разположение нощта да прецениш своето поведение и да оправиш настроението си. Ти обеща да бъдеш много добро момиче, ако те задържим във фермата „Грийн Гейбълс“, но трябва да ти кажа, че съвсем не приличаше на такова нещо тази вечер.
Изпратила тази сетна стрела да смъди в бурната душа на Анн, Марила слезе в кухнята с мъчително разтревожен ум и с болка в душата. Беше я яд на себе си толкова, колкото и на Анн, защото колчем си спомнеше втрещеното изражение на госпожа Рейчъл, устните й се присвиваха в доволна усмивка и изпитваше осъдително желание да се изсмее.
Десета глава
Извинението на Анн
Вечерта Марила не каза на Матю нищо за случилото се, но когато Анн продължи да упорства на другата сутрин, наложи и се да даде някакво обяснение за отсъствието на детето от трапезата на закуска. Марила разказа на Матю цялата история, като се помъчи да му внуши колко неимоверно грозно е било държанието на Анн.
— Много хубаво, че е посрязала Рейчъл Линд; тя е натрапчива стара клюкарка — бе утешителният отговор на Матю.
— Матю Кътбърт, ти ме смайваш! Ти знаеш, че държанието на Анн е било страхотно, и въпреки това вземаш нейната страна! Предполагам, че сега ще кажеш още, че не би трябвало да я наказваме изобщо.
— Ами… не… не точно така — гузно отговори Матю. — Смятам, че би трябвало да бъде наказана, малко. Но не бъди прекалено строга с нея, Марила. Помни, че тя никога не е имала някого, който да я учи как да се държи. Ти… нали ти ще й дадеш нещо да яде?
— Чул ли си някога да съм учила хората на добро държане с гладуване? — възмутено го попита Марила. — Тя ще си получава храната редовно и аз сама ще й я нося горе. Но ще стои там, докато се съгласи да се извини на госпожа Линд, и толкоз, Матю!
Закуската, обедът и вечерята бяха много мълчаливи, защото Анн все още продължаваше да упорства. Всеки път, когато ставаше от трапезата, Марила занасяше препълнена табла в източната таванска стая и я сваляше с неособено намаляло съдържание. Матю я изгледа последния път с тревожен поглед: яла ли е Анн изобщо нещо? Когато Марила отиде тази вечер да докара кравите от задното пасище, Матю, който се навърташе около оборите, се вмъкна в къщата с вид на крадец и тихичко се качи горе. Общо взето, обикновено Матю се движеше главно между кухнята и малката спалня оттатък хола, където спеше; от време на време се решаваше да влезе плахо в гостната или всекидневната, когато свещеникът идваше на чай. Но никога не беше се качвал горе в собствената си къща след пролетта, когато беше помагал на Марила да сложи тапетите в спалнята за гости, а това е било преди четири години.
Той мина през хола на пръсти и спря за няколко минути пред вратата на източната стая, докато събере смелост да почука, и след това отвори вратата и надзърна вътре.
Анн седеше на жълтия стол до прозореца, загледана печално навън, в градината. Изглеждаше толкова мъничка и нещастна, че сърцето на Матю се сви. Той тихо затвори вратата и на пръсти отиде при нея.