Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Тази хижа също се оказа празна. Той не намери и тук торбичката. Затова излезе навън, прескочи оградата и се скри в джунглата.
XV
Бягството на Вертер
Като приготви измамната си постеля, Вертер пролази изпод задната стена на палатката си и се запъти направо към хижата на Джейн Клейтън.
Пред вратата беше клекнал черен часовой. Вертер смело отиде при него, прошепна нещо на ухото му, пъхна в ръката му стиска тютюн и влезе в хижата. Негърът се усмихна и намигна съучастнически. Вертер като един от приближените на Ахмед можеше свободно да влиза и да излиза от което и да е помещение в лагера, без да дава обяснение. Затова и часовоят не го попита нищо.
Като влезе в палатката, Вертер шепнешком заговори на френски:
— Лейди Грейсток, това съм аз, мосю Фреко. Къде сте?
Отговор не последва. В тъмнината Вертер трескаво заопипва хижата. В нея нямаше никого. Учудването му беше безкрайно. Той вече се готвеше да излезе от хижата и да разпита часовоя, когато очите му, свикнали с мрака, различиха в дъното на задната стена отвор. Той беше достатъчно голям, за да се промуши оттам човек. Вертер се убеди, че лейди Грейсток е побягнала именно оттам, и без да губи време в безплодно дирене, последва примера й.
Животът му висеше на косъм. Той трябваше да се скрие и да замине колкото се може по-далеко от Ахмед Зек, преди бягството му да бъде открито.
По две твърде съществени причини той искаше да уреди бягството и на лейди Джейн. Първо, за да заслужи благодарността на англичанина и по този начин да получи известен имунитет пред белгийските власти. Това би било извънредно важно, ако се изясни личността му и му се предяви обвинение за убийството на офицера. И, второ, защото можеше да се спасява само в една посока. Не можеше да върви на запад, защото там бяха белгийските владения. На юг беше ограбеният от него Тарзан. На север бяха приятелите и съюзниците на Ахмед Зек. Можеше да мине безпрепятствено само на изток, през британска Източна Африка. Придружаван от знатна англичанка, която е спасил от ужасна съдба, и представян от нея под името Фреко, той спокойно можеше да се надява на активната поддръжка на англичаните.
Сега, когато лейди Грейсток беше изчезнала, шансовете му за успех намаляха. Зародилата се надежда в душата му се разруши. Откакто Вертер видя за първи път Джейн Клейтън, той усети силната си страст към красивата американка. След като Ахмед Зек откри съществуването на скъпоценностите, бягството на Вертер стана неизбежно. Белгиецът мечтаеше за бъдещето. Представяше си как ще убеди лейди, че мъжът й е загинал, как ще се помъчи да заслужи благодарността й, а с това и да завоюва сърцето й.
Излизайки от хижата на лейди, Вертер забеляза няколко високи пръта, опрени на оградата. Вероятно по този начин Джейн беше успяла да се прехвърли. Без да губи време, той също се изкатери по тях. Скочи долу на земята и веднага тръгна в източна посока.
На няколко километра южно Джейн Клейтън, дишайки тежко, лежеше в клоните на голямо дърво, спасявайки се от огромна лъвица. Бягството от селото се оказа много по-лесно, отколкото си го представяше. Излязла веднъж от лагера, тя тича цял час по отъпкана от зверовете пътека. До изострения и слух долетя шум от меки стъпки. Тя бързо се качи на най-близкото дърво.
На Вертер му провървя. Той вървя цяла нощ, без нещо да му попречи. Едва на сутринта забеляза арабин на кон, който беше тръгнал по дирите му. Това беше един от любимците на Ахмед Зек. Доста такива юначаги сега претърсваха гората заради него. Бягството на Джейн Клейтън не беше забелязано още. Часовоят, който стоеше пред хижата й, не каза, че е видял Вертер да влиза вътре. Той пръв видя трупа на убития от Мугамби чернокож и като реши, че това е дело на белгиеца, реши да мълчи. Използва общата бъркотия по изчезването му и го пренесе в близката палатка.
Щом видя арабина след себе си, Вертер залегна на земята, под листака. От отсрещната страна прошумяха храстите. Не беше вятърът. Вертер погледна втренчено нататък. С ужас видя очертанията на огромно сивкаво чудовище със свирепи жълтозелени очи, които го гледаха. От изненада и от страх Вертер почти не извика. По пътеката се задаваше предвестникът на друга смърт, не по-малко ужасна. Белгиецът мълчеше, прикован от ужас. Арабинът приближаваше. Отсреща лъвът се беше приготвил за скок. За щастие вниманието на хищника беше привлечено от конника. Арабинът продължаваше да язди, без да усети опасността. Конят му вървеше с изопната шия, предъвквайки трева. Вертер пренесе погледа си върху лъва. Цялото внимание на звяра беше насочено към конника. Те вече се изравняваха, а животното не мърдаше. Може би звярът просто ги изчакваше да минат. Но в този миг лъвът изскочи иззад храстите и се хвърли върху конника. Свлече го и го потътри встрани. Конят уплашено подскочи, но Вертер успя да го хване за юздите. Метна се на празното седло и се понесе напред по пътеката, без да погледне какво става назад.