![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Половин дузина мъже се отправиха към улицата на ковачите, откъдето се върнаха с тежки чували, чието съдържание бе разпределено в кесиите на три дузини конници и те излязоха от града веднага след закуска.
Принцът се събра на съвет със своя личен знахар, Нарада и му рече:
— Ако неправилно съм оценил милосърдието на Небесата, тогава наистина заслужавам да съм прокълнат.
Но докторът се усмихна и отвърна:
— Съмнявам се, че грешиш.
И така неусетно утрото се смени с ден, а високо над тях блестеше Божественият мост.
А когато се събудиха гостите, първото, от което се оплакаха беше тежкия махмурлук. Дадоха на Шан да изпие постхипнотична отвара и после го изпратиха в Храма на Господарите, съпроводен от шестима васали на Сидхартха. А на роднините му рекоха, че все още спи в покоите на принца.
— Най-големият риск на този етап, — заяви Нарада, — е самият Шан. Дали не ще го познаят? В наша полза е фактът, че той идва от далечен, затънтен край, от скоро е в града, по време на пребиваването си тук е бил само в компанията на своите родственици и все още не е кандидатствал за ново тяло. Господарите още не знаят, как изглеждаш…
— Освен ако не съм им бил описан от Брама, или неговият жрец — прекъсна го принцът. — Пък и нищо чудно разговорът ни да е бил записан и после да са им го възпроизвели за да ме идентифицират.
— Но защо ще го правят? — запита Нарада. — Едва ли ще очакват измама и подмолни действия от човек, на когото правят услуга. Не, мисля, че няма защо да се страхуваме. Шан, без съмнение, не ще е в състояние да мине успешно през психотест, но за повърхностен преглед подготовката ще е напълно достатъчна, пък и нали се явява там придружен от твоите васали. В настоящия момент той е убеден, че е Сидхартха, което е напълно достатъчно за да измами лъжедетекторите — а това, струва ми се, ще е най-сериозното препятствие, пред което ще се изправи.
И така, двамата мъже зачакаха, а в същото време трите дузини мъже се върнаха с празни чували, събраха вещите си, оседлаха конете и поеха сякаш без цел из града, ала в същност незабележимо се изнесоха в югоизточна посока.
— Сбогом, добри ми Хаукана — рече принцът, когато последните от хората му вече се готвеха да напуснат страноприемницата. — Както винаги, ще разказвам на всички, които срещна, за добрият прием, който ми е бил оказан в твоя дом. Искрено съжалявам, че се налага толкова бързо да напусна страноприемницата, но се налага веднага щом напусна Залата на Карма да се отправя към една от моите провинции, за да потуша надигналия се бунт. Знаеш, предполагам, как бързо се разпространяват подобни вълнения в мига щом господарят напусне земите си. Така че, колкото и да ми се иска да остана поне още една седмица, за да се порадвам на удоволствията, които ми предлагаш под твоя покрив, опасявам се, че вкусването на тези удоволствия ще трябва да бъде отложено за следващия път. Ако някой попита за мен, отпрати го да ме търси в Хадес.
— В Хадес ли, господарю?
— Това е най-южната провинция на моето царство, която се отличава с изключително топъл климат. Постарай се да не забравиш и да предадеш съвсем точно моето местонахождение, особено на жреците на Брама, които може би до няколко дни ще се заинтересуват от моето местонахождение.
— Ще бъде изпълнено, господарю.
— И, моля те, погрижи се специално за момчето Дели. Бих искал отново да се наслаждавам на неговото умение, когато посетя твоята страноприемница.
Хаукана се поклони до земята и тъкмо се готвеше да произнесе прощалното си слово, когато принцът побърза да му хвърли последната кесия с монети и като добави няколко комплимента за вината на Гея, той се метна на коня и даде с висок и ясен глас нареждания на хората си.
Сетне конниците напуснаха пределите на дома, а в страноприемницата останаха само знахарят и трима стражи, които трябваше да прекарат още една нощ по някаква неясна и смътна причина, свързана с промяната на климата, преди също да се отправят на юг.
Конният отряд пресече града по странични улички и излезе на пътя, който водеше към Храма на Господарите на Карма. Докато препускаха по този път, Сидхартха размени тайни знаци с трите дузини воини, които бяха разположени от двете страни на улицата.
Когато стигнаха половината на пътя, Сидхартха и хората му дръпнаха юздите, с намерение да починат, ала всъщност искаха да дадат време на скритите в гората воини да се изравнят с тях.