Господарят на светлината [bg]

Брама огледа с критичен поглед Сам, който носеше тъмни кожени бричове, небесно-синя камизола, зеленикава чалма от Гея и празна ножница, окачена на верига от златни брънки.

Сам също оглеждаше своя събеседник, застанал на черен фон, с наметало от пера, прихванато от огърлица с огнен опал върху лека желязна ризница. Главата на Брама бе украсена с пурпурна корона, в която пулсираха аметисти, а в лявата си ръка стискаше скиптър, украсен с девет ослепително красиви брилянта. Очите му бяха като два тъмни отвора на лицето. Някъде зад него се носеха нежните звуци на виина.

— Сам? — попита той.

Сам кимна.

— Опитвам се да определя твоята истинска самоличност, Господарю Брама. Трябва да призная, че до момента не съм успял.

— Така и трябва да бъде, — рече Брама, — щом някому е било съдено да стане бог, какъвто е бил и ще бъде завинаги.

— Имаш много красиви одежди — отбеляза Сам. — Чудесно ти стоят.

— Благодаря ти. Все още ми е трудно да повярвам, че наистина съществуваш. Направих малка проверка и установих, че близо половин век не си получавал ново тяло. Поел си много голям риск.

Сам вдигна рамене.

— Животът е пълен с рискове, хазарт, несигурност…

— Вярно — съгласи се Брама. — Помоли се, придърпай един стол и седни. Настани се удобно.

Сам последва съвета му и когато отново вдигна очи, Брама се бе настанил на трон, изваян от червен мрамор, с подходящото божествено сияние отгоре.

— Не изглежда кой знае колко удобно — отбеляза той.

— Дунапренена възглавница — отвърна с усмивка Богът. — Ако искаш, можеш да запалиш.

— Благодаря — Сам извади лулата от торбичката на пояса, напълни я грижливо и сетне я запали.

— И какво прави през всичкото това време, — запита Богът, — откакто напусна Небесните владения?

— Работих в градината си — отвърна Сам.

— Можехме да те използваме тук, — рече Брама, — в нашия хидропонен отдел. Всъщност и сега не е късно. Разкажи ми повече за престоя ти сред хората.

— Лов на тигри, гранични свади със съседните царства, поддържане на висок дух в харема, някои дребни ботанически изследвания — такива работи. Баналните дреболии на живота — заговори Сам. — Но сега, силите ми са на изчерпване и аз отново си спомням с нега за своята младост. Но доколкото разбирам, ако искам да я получа отново, трябва да подложа мозъка си на промивка. Вярно ли е това?

— До известна степен — отвърна Брама.

— И с каква цел, ако мога да запитам?

— За да се преборим с грешниците, а на праведните да дадем път — произнесе с усмивка божеството.

— Да предположим, че аз съм грешник, — запита Сам, — как да се преборя с това?

— Ще трябва да отработиш тежестта на твоята карма.

— Имате ли някакви данни за процентното съотношение между грешниците и праведните?

— Надявам се, няма да се усъмниш в божественото ми всемогъщество, — изсумтя Брама и прикри прозявката си със скиптъра, — ако ти призная, че в момента съм забравил точните цифри.

Сам се изкиска.

— Май спомена, че имаш нужда от градинар в Небесния град?