Господарят на светлината [bg]

— Писано е, — яростно съскаше в лицето му Господарят, — че онзи, който издава заповеди, без да разполага с необходимата сила за да ги изпълни е глупак.

— Преди десет години — отвърна задъханият принц, — за нищо на света нямаше да ме докоснеш с този жезъл.

И той се зае да нанася един след друг яростни удари, стремейки се да насече жезъла, но съперникът му бързо съзря опасността и го подлагаше винаги така, че ударът да пада косо и макар от жезъла да хвърчаха трески, той си оставаше цял.

Изведнъж Господарят завъртя жезъла като обикновена сопа и нанесе силен удар право в гърдите на принца. Сидхартха почувства, че ребрата му изпукват и в следния миг се стовари на земята.

Ала падайки, без да иска принцът изпусна своя меч, острието се завъртя във въздуха и подсече краката на жреца, който нададе болезнен писък и рухна.

— Ето че сме на равни начала, — рече принцът, — моята напреднала възраст срещу твоето прекомерно тегло…

Той извади кинжала, но ръката му трепереше несигурно. Принцът се надигна на лакът. Облян в сълзи, Господарят направи мъчителен опит да се изправи, после рухна отново.

И тогава до ушите им достигна шум от препускащи коне.

— Не съм глупак, — каза принцът, — и сега вече разполагам с достатъчно сила да изпълня своите заповеди.

— Какво е това?

— Пристига останалата част от конницата ми. Ако бях се появил в пълна сила, щяхте да се изпокриете в миши дупки и нямаше да ми стигне цяла седмица за да ви измъкна от там. А сега ви държа в шепата си.

Господарят вдигна своя жезъл.

Принцът замахна с кинжала.

— Свали го, — рече той, — инак ще хвърля кинжала. Може и да не уцеля, но може и да уцеля. Предполагам, че не гориш от желание да заложиш на карта, когато можеш да се срещнеш с истинската смърт?

Господарят свали жезъла.

— Ти ще опознаеш истинската смърт, — проговори той, — когато пазителите на Карма нахранят кучетата с месата на твоите конници.

Принцът се закашля, изплю кръв и го погледна безстрастно.

— А дотогава да си поговорим за политика, а? — предложи той.

Когато утихна шумът от битката, първи към него се приближи Стрейк — висок, покрит с прах, в косата му имаше почти толкова засъхнала кръв, колкото по острието на неговия меч и бялата кобила го душеше недоверчиво, докато той поздрави своя принц и каза:

— Свърши се.

— Чуваш ли, Господарю на Карма? — запита принцът. — Твоите служители ще хвърлим за храна на кучетата.

Господарят не отговори.

— Обслужи ме сега и ще получиш за награда своя живот — рече принцът. — Откажеш ли ми, аз ще го взема.

— Ще те обслужа — произнесе Господарят.

— Стрейк, — нареди принцът, — изпрати двама души в града. Единият да извика моя знахар — Нарада, а другият да отиде на улицата на тъкачите и да доведе Янавег — майсторът на платна. От трите копиеносци при Хаукана нека остане само един — да охранява до залез слънце Шан Ирабекски, а после да го върже и остави там и да ни догони.