Господарят на светлината [bg]

— Сам, ти си невероятен търгаш! Кой друг би ме накарал да чакам, когато на карта е поставена възможността за безсмъртие? Да не мислиш, че ще ти позволя да търгуваш с мен?

— Ами, нали знаеш, че съм потомствен търговец на гущери, а освен това страшно много искам едно нещо.

— И какво е то?

— Да отговориш на няколко въпроса, които измъчват душата ми от доста време.

— Като например?

— Както знаеш, още преди стотина години престанах да посещавам събранията на Съвета, защото се бяха превърнали в скучни сбирки с цел взимането на маловажни решения и повод за самоцелни празненства на Първите. Не че имам нещо против празненствата. Да си призная честно, близо половин век ги посещавах само за да мога да опитам от добрите стари земни напитки. Но винаги съм мислил, че е редно да направим нещо за пасажерите, както и с клоновете на нашите многочислени тела, а не да ги захвърлим на произвола на съдбата, в този порочен свят, където те неминуемо ще се превърнат в диваци. Смятам че ние, членовете на екипажа, сме длъжни да им помогнем, да поставим в тяхна услуга всички съхранени от нас предимства на техниката, а не да си изграждаме един непристъпен рай и от него да гледаме на света, като на комбинация от ловно поле и публичен дом. Дълго време се питах, защо това не е сторено. Това би бил най-честният и справедлив начин да се управлява този свят.

— От думите ти схващам, че си акселерист?

— Не, — поклати глава Сам, — просто съм любознателен. Или пък любопитен, както предпочиташ.

— Тогава, отговаряйки на въпросите ти, — заговори Брама, — постъпваме така, защото те не са готови. Ако бяхме действали така още в самото начало, вероятно всичко щеше да мине гладко. Но тогава ни беше все едно. А после, когато се появиха първите проблеми, вече бяхме разделени. Изминало бе прекалено много време. Не само те, а и ние не сме готови и няма да бъдем още много столетия. Ако в този момент ги запознаем с всички напредничави технологии, ще последва неминуема война, която ще разруши и малкото, постигнато до момента. Изминаха доста дълъг път. Поставиха началото на една цивилизация, каквато навремето са имали прадедите им. Но все още са деца и като такива обичат да си играят с играчки, а не рядко и с огъня. Те са наши деца, потомци на нашите отдавна умрели първи тела и втори и трети и още много — и ние сме тези, които носим отговорност за тях в качеството си на родители. Не можем да позволим, да се прехвърлят от първото стъпало на цивилизацията направо в индустриалната ера. Нашият родителски надзор най-добре се осъществява с помощта именно на Храмовете. Боговете и Богините винаги са се смятали за прародители на хората, така че какво по-истинно и справедливо решение от това, да се възползваме от традицията и да играем тези роли до край?

— Защо тогава унищожавате тяхната собствена зародишна техника? На три пъти вече е била откривана печатарската преса и трите пъти е била унищожавана.

— По същата причина — защото още не са готови за нея. А и самото откритие, по-скоро може да се нарече припомняне. Нещо чуто от легендите, което по-будни умове съумяха да възпроизведат. Едно откритие трябва да бъде извършено в резултат на фактори, които вече съществуват в културата, а не да бъде измъкнато като заек от шапката на вълшебника.