Господарят на светлината [bg]

— К-к-какво стана? — запита най-сетне той.

— Предателство — отвърна Сидхартха. — Предателство, о Шан Ирабекски! Един от хората ми ще те придружи до моя знахар за незабавен преглед. А след като си отдъхнеш, съветвам те да подадеш оплакване в читалнята на Брама. Моят знахар ще се погрижи за теб в страноприемницата на Хаукана. Съжалявам за случилото се. Но сигурен съм, че всичко ще бъде уредено. Ако ли пък не — спомни си последната обсада на Капил и считай, че вече сме квит. На добър път, братко принце — той се поклони, а хората му помогнаха на Шан да се качи на талигата на Хаукана, която предвидливо бяха наели.

От седлото на своята бяла кобила принцът проследи как се отдалечават, сетне се обърна към хората си и заговори с гръмък глас, та всички да го чуят:

— Отпърво ще влезем деветима. Дваж свирне ли рогът — ще ни последват останалите. Ако окажат съпротива — накарайте ги да съжаляват за своята несъобразителност, а знайте че трикратно изсвири ли рогът, от планините на помощ ще дойдат още петдесет конници. Това е храм за благочестия, а не крепост, готова за отбрана. Всички Господари да бъдат взети в плен. Не причинявайте вреда на машините и не позволявайте на който и да е да ги поврежда. Ако пък не ни окажат съпротива — толкова по-добре. Тогава ще прекосим Храмът на Господарите и Залата, като малко момче през голям и добре устроен мравуняк. Успех! И не дай боже, боговете да са с нас!

При тези думи той извърна коня и се понесе по пътя, следван от осмина копиеносци.

Принцът прелетя през широката двойна врата, портите бяха разтворени и неохранявани от никого. Още щом влезе, той се замисли дали Стрейк не е пропуснал да забележи някое тайно средство за защита.

Дворът беше гол, лишен от растителност и оскъдно павиран. В градината отсреща, многобройни слуги се занимаваха с прекопаване, подрязване и поливане на растенията. Принцът се огледа за място, където да остави оръжията си, но не забеляза такова. Още щом влезе слугите вдигнаха погледи към него, но не прекъснаха своите занимания.

Залата, съградена от черен камък се издигаше на отвъдния край. Принцът се отправи натам, следван от копиеносците, докато се изравни със стълбите на Храма отдясно, откъдето някой го повика.

На това място дръпна той юздите и се извърна натам. А насреща му стоеше мъж в черни дрехи, на гърдите си носеше жълт кръг, а в ръката си жезъл от ебонит. Беше висок, с могъщо телосложение, а лицето му бе увито в черна кърпа, та се виждаха само очите. Мъжът не повтори поздрава си, а остана в очакване.

Принцът насочи коня си към подножието на стълбата.

— Трябва да говоря с Господарите на Карма — заяви той.

— Имаш ли назначена среща? — запита мъжът.

— Не, — поклати глава принцът, — но въпросът е много важен.

— Тогава съжалявам, но си изминал целия този път напразно — отвърна другият. — Трябва да имаш назначена среща. Можеш да си уговориш такава в Храма в Махартха.

При тези думи мъжът удари с жезъл в земята, обърна се и понечи да влезе в сградата.