Господарят на светлината [bg]

— Тогава сигурно ще си най-низшият сред тях, щом са те сложили да пазиш вратата. Искам да говоря с най-старшия от вас.

— Ще си платиш за наглостта и в този живот и в следващия — отбеляза Господарят.

И в този миг три дузини копиеносци нахлуха през вратата и застанаха от двете страни на принца. Осмината, които се бяха заели да тъпчат градината побързаха да се присъединят към тях.

— На кон ли да вляза в Храма, — запита принцът, — или ще повикаш най-сетне другите Господари, с които искам да говоря?

Лице в лице с воините на принца стояха близо осемдесет въоръжени мъже. Господарят изглежда преценяваше шансовете на двете сили. Той стигна до извода, че най-добре ще е да не рискува необмислено при така създалото се положение.

— Не прави нищо прибързано, — извика, — защото хората ми ще се защищават по-особено жесток начин. Чакай завръщането ми. Ще извикам останалите.

Принцът напълни лулата си и я запали. Хората му бяха неподвижни като статуи, стиснали копия в ръка. Изпотени бяха единствено лицата на въоръжените мъже от предната редица на стълбите.

За да мине по-бързо времето, принцът се обърна с кратка реч към своите конници.

— Да не сте посмели да показвате майсторството си, като сечете глави, както предишния път — при обсадата на Капил. Целете се в гърдите.

Също така, — продължи той, — не бива да поругавате телата на ранените и убитите — защото това е свято място.

От друга страна, — добави, — ще го възприема като лично оскърбление, ако не ми осигурите поне десет пленника, за жертвоприношение в чест на Нирити Черния — моят персонален покровител — естествено зад пределите на тези стени, където изпълнението на обреда не ще призове проклятие върху ни…

При последните думи се разнесе тропот и войникът вляво, който разглеждаше с разширени от ужас очи закривената пика на Стрейк се свлече по стълбите.

— Спрете! — извика черната фигура, която в този миг се бе появила на вратата придружена от още шестима — също облечени в черно. — Не осквернявайте с кръвопролитие Дворецът на Карма. Кръвта на този паднал войник вече…

— …нахлува обратно в главата му — довърши принцът, — защото той е само припаднал, а не е убит.

— Какво искаш? — фигурата в черно, която този път говореше с него, беше средна на ръст, но с огромна талия. Стоеше като необхватна черна бъчва, а жезълът блестеше като мълния.

— Преброих седем, — рече принцът, — а доколкото знам тук обитават десет Господаря. Къде са останалите трима?

— В този момент те са на прием в трите читални на Махартха. Какво искаш от нас?

— Ти ли си най-старшия тук?

— Само Великото Колело на Закона може да властва тук.

— Тогава ти ли си най-старшия представител на Великото Колело в пределите на Двореца?

— Аз.

— Много добре. Искам да говоря с теб насаме — ей там — принцът посочи черната зала.

— Невъзможно!

Принцът изчука лулата си в тока на обувката, остърга дъното с острието на кинжала и след това я прибра в кесията. После се изправи на седлото и стисна рога с две ръце. Очите му се впиха в лицето на Господаря.