Господарят на светлината [bg]

— Но кой знае защо, повечето предпочитат светското замайване пред религиозното.

— Дойде да молиш, а сега изглежда че ми се подиграваш, така ли е, Сам? Съгласих се да отговоря на твоите въпроси, а не да дискутирам с теб дейкратическата политика. Взе ли някакво решение, относно моето предложение?

— Да, Мадлейн, — произнесе Сам, — казвал ли ти е някой някога, че когато си гневна, ставаш още по-красива?

Брама подскочи от трона.

— Как успя? Как ме позна? — изкрещя божеството.

— Всъщност, аз не успях — отвърна Сам. — Поне до този момент. Беше само една догадка, въз основа на някой запомнени от онези времена типични твои маниери на речта и жестове. Значи най-сетне постигна мечтата на живота си? Обзалагам се, че имаш и харем. Е, мадам, как се чувстваш сега като истински жребец, след като дълго време си била кобила? Бас държа, че всички лизита на света биха умрели от завист, ако знаеха истинското ти положение. Поздравления.

Брама се изправи в цял ръст и го погледна гневно. Тронът зад гърба му пламтеше в ярка светлина. Чуваше се безстрастният ритъм на виина. Той вдигна скиптъра и заговори:

— Приготви се да срещнеш проклятието на Брама…

— Но защо? — прекъсна го Сам. — Защото открих тайната ти? Какво значение има това, щом и аз ще бъда бог? Другите сигурно го знаят. Или може би се гневиш затова, че те ухапах, за да те накарам да се разкриеш? Помислих си, че ще ме оцениш по-добре, ако ти покажа на какво съм способен. Прости ми, ако съм те обидил с нещо.

— Причината не е в това че позна — или в твоето държане, както предполагаш. Проклинам те задето ми се подигра.

— Да съм ти се подиграл? — учуди се Сам. — Не разбирам. Не съм имал и най-малкото намерение да те обидя. В старите времена двамата с теб винаги сме били в добри взаимоотношения. Спомни си само — и веднага ще се съгласиш с мен. Защо да излагам на риск и без това несигурното ми поведение като ти се подигравам?

— Просто защото произнесе думите преди да помислиш върху смисъла им и възможните последствия.

— Но не, Господарю мой. Пошегувах се, точно както всеки друг мъж на мое място би се пошегувал, когато става дума за подобни неща. Съжалявам, ако си ме разбрал неправилно. Сигурен съм че имаш харем и то такъв, че при първия удобен случай бих се промъкнал тайно в него за да прекарам някоя незабравима нощ. Щом си решил да ме прокълнеш за завистта ми, тогава давай — той извади лулата и се ухили сред облак цигарен дим.

Най-сетне Брама също си позволи да се усмихне.

— Прав си, че реагирах малко необмислено, — обясни той, — и може би съм прекалено чувствителен за моето минало. Естествено и аз съм си правил подобни шеги с другите мъже. Прощавам ти и оттеглям проклятията си. А що се отнася до решението — както разбирам, готов си да приемеш моето предложение?