Господарят на светлината [bg]

Стрейк се усмихна и се поклони.

— А сега изпрати хора да ме внесат в двореца и наглеждай Господаря.

Своето старо тяло той изгори с телата на всички останали. Служителите на Карма бяха паднали до един в боя. От седемте безименни Господари бе оцелял само един — най-дебелият. Банките със сперма и яйцеклетки, растителните резервуари и камерите за готови тела беше невъзможно да бъдат транспортирани, но самата екипировка за телопренасяне бе разглобена под вещото ръководство на доктор Нарада и отделните компоненти бяха натоварени на конете на загиналите. Младият принц наблюдаваше от седлото на бялата кобила как изчезват в огъня труповете на убитите. Осем клади пламтяха под зазоряващото се небе. Онзи, който доскоро бе майстор на платна извърна взор към най-крайната клада, където лежеше огромното тяло в черна роба и с жълт кръг на гърдите. И когато пламъците се плъзнаха по черните одежди, в изтъпканата градина тъжно зави куче и воят му беше като тъжен хленч.

— В днешния ден, греховете ти преминаха всякакви допустими граници — рече майсторът на платна.

— Не забравяй, че имам и не малък брой молитви — отвърна принцът. — Ще се уповавам на тях. Макар че на бъдещите теолози тепърва им предстои да решат доколко са богосъобразни тези молитвени автомати и жетони. И нека Небесата да се чудят какво се е случило тук — къде съм аз, кой съм аз и дали ме има. Време е да поемем по своя път, мой капитане. Отпърво — в планините, а после ще трябва за по-голяма сигурност да се разделим. Още не знам какъв точно път ще поема, ала знам къде ще ме изведе — с оръжие в ръка пред Небесните врати.