Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Докторе — продължи той, — може би ще се опитате да закърпите носа на водача ни и да го успокоите. Вие го познавате по-добре, отколкото ние. Дайте му една пушка. Не, не правете това, той би могъл да застреля някого в гърба — случайно, но преднамерено. Обещайте му една пушка, когато пристигнем в Мур. Зная, че той много желае такава, защото го залових, когато се опитваше да открадне карабина от сандъка. Обещайте му каквото и да е при условие, че можете да уредите работата.
Тогава аз отидох, като взех със себе си шише благовоние и малко превързочна мушама. Намерих Шадрах заобиколен от симпатизанти да плаче от ярост за обидата, която каза, че била нанесена на неговата древна и изтъкната раса в лицето на собствената му скромна персона. Направих възможното за него физически и духовно, като изтъкнах, докато мажех с одеколон печално обезобразеното му лице, че си е докарал белята сам, понеже нямаше работа наистина да трови фараон само защото се опитал да го ухапе. Той отговори, че причината да убие кучето била съвсем различна. И ми повтори с големи подробности това, което бе казал вече на професора. И продължи със заплахите си толкова злъчно, та сметнах, че е време за поставя край на цялата работа.
— Виж какво, Шадрах — казах аз. — Ако не се отречеш от тези думи и не се предобриш веднага, ще бъдеш вързан и съден. Може би ще имаме по-голям шанс да минем безопасно през фунг, ако те оставим мъртъв след нас, отколкото да ни придружаваш като наш неприятел.
Като чу това, той напълно промени държането си и каза, че е разбрал колко е грешил. Освен туй, щом като раните му бяха превързани, потърси Хигс, чийто ръка разцелува с многобройни извинения, като се кълнеше, че е забравил всичко и че сърцето му спрямо него бе това като на брат-близнак.
— Много добре, приятелю — отговори Хигс, който никога не държеше зъб някому, — само не се опитвай още веднъж да тровиш фараон и от моя страна ти обещавам да не си припомням тази работа, когато пристигнем в Мур.
— Напълно преобразен характер, нали докторе? — саркастично забеляза Куик, който бе наблюдавал тази назидателна сцена. — Мръсният ориенталски темперамент съвсем изчезна, няма еврейски думи за „око за око“ или „зъб за зъб“, а целува първия, който го удари, в най-добър християнски дух. Все пак аз не бих имал доверие на тази свиня, освен да я ритна в тъмнината — прибави той многозначително.
Глава VI
Как избягахме от Хармак
Накрая съгласувахме следния ред на нашия поход: напред вървеше един водач абати, за когото казваха, че бил запознат с всяка педя от пътя. После следваха Орм и сержант Куик, които водеха камилите, натоварени с експлозива. Тогава идвах аз, за да държа под око тези скъпоценни животни и отговарящите за тях. После вървяха още няколко камили, които носеха нашия багаж, провизиите и разни дреболии. Накрая, в опашката, бяха професорът с Шадрах и двама абати. Трябва да поясня, че Шадрах си бе избрал такова разположение, та ако вървеше пръв след случилото се, всяка грешка или неприятна случка би могла да се припише на неговата злина, докато, ако е отзад, не бе могло да бъде очернен. Като чу това, Хигс, човек с широка душа, настоя да покаже доверието си към Шадрах, като го придружава в ариергарда. Той настояваше толкова буйно и Шадрах изглеждаше толкова поласкан от този знак на доверие, че Орм, станал единствен командир на групата, щом неприятелските действия бяха предстоящи, се съгласи на този план с известно колебание. Мнението му бе, че е най-добре за нас, четиримата англичани, да останем заедно, макар че, каквато и позиция да изберяхме, щеше да ни бъде невъзможно в тъмнината да сме в досег с редицата камили и товарите им, почти толкова важни за нас, както и собственият ни живот. Най-малкото, щом възнамерявахме да ги предадем в Мур, смятахме, че те са важни, защото принцип на англосаксонците е да поставят даже самосъздадена идея за дълг пред личната безопасност и удобство. Право или криво, така бяха установени работите, понеже при такива трудни условия човек може да направи само това, което изглежда най-добро за момента. По-късно критика за случилото се е винаги лесна, както много нещастни командири са разбирали, щом изходът отиде на зле. Обаче при непредвиден случай човек все трябва да реши нещо.
Слънцето залезе и падна тъмнина, започна да вали и духа. Ние тръгнахме доста незабелязано, доколкото можахме да преценим, и пътувахме надолу от обраслия разрушен град. Стигнахме до стария път в пълна тишина, понеже стъпалата на камилите не вдигат шум, и продължихме по него към светлините на Хармак. Когато буреносните облаци се вдигнаха, виждахме от време на време града да блещука пред нас и малко вляво.