Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Много съм доволен от покупката си, госпожа Петикоум, и смятам да я задържа.
— А! Виждам какви са ти съображенията — отвърна подигравателно Алма, като погледна Шимейн с открито презрение. На лицето й за миг се изписа колебание, сякаш водеше вътрешна борба със себе си дали да каже още нещо или не. Накрая обаче очевидно се поддаде на изкушението, защото продължи, отприщвайки буря от критики срещу мъжа и изкарвайки го по-черен и от заплашителните облаци над главите им. — Много хора в това градче те мислят за глупак, Гейдж Торнтън, и това, че си си купил затворничка, за пореден път потвърждава мнението им! Какво да кажем за това, че хвърляш всичките пари, които успееш да изкараш, за строежа на онази твоя нелепа черупка, след като и за най-големия малоумник е ясно, че тя никога няма да отплава от брега на Джеймс!
Не за пръв път Алма Петикоум си позволяваше в разрез с всички правила на приличието да дава оценка на хората от околността и Гейдж Торнтън в никой случай не беше единствената й жертва. Въпреки че изпитваше особено удоволствие да го наблюдава при идванията му в градчето, неговата сдържаност скоро я разочарова и я направи подозрителна. Толкова необщителен човек обикновено крие нещо, заключи тя. Ето че сега той отново пренебрегваше изцяло условностите, като вземаше в дома си това отвратително създание и ни най-малко не се разкайваше за това.
Гейдж изобщо не остана изненадан от липсата на задръжки у тази жена. Живееше тук вече девет години и още от самото начало бе принуден да слуша нейните коментари, било от собствената й уста, било чрез другиго. Тя имаше ужасния навик да изразява мнението си по въпроси, които въобще не я касаеха и щедро да раздава съвети. Никога нямаше да забрави черния следобед, в който бе положил Виктория в ковчега, скован от него в работилницата, и я бе докарал в градчето с каруцата си. Новината за смъртта й се беше разпространила светкавично и тъкмо Алма Петикоум бе застанала начело на онези, които искаха най-подробни обяснения относно обстоятелствата около смъртоносното падане на съпругата му от носа на недовършения кораб и настояваха да узнаят каква е била неговата роля в това. Алма стигна дори дотам да предположи, че Гейдж сам е хвърлил Виктория през парапета в пристъп на гняв. В края на краищата, нали само месец преди това без видима причина беше нанесъл солиден побой над един от жителите на градчето!
Роксана го бе защитила, обяснявайки, че няма как да е убил Виктория, при положение че миг след падането й го е видяла да излиза от къщата. Но се намериха хора, които изразиха съмнение в думите й, като намекнаха, че дъщерята на ковача от години е заслепена от любов към майстора на мебели и че би казала и направила всичко, за да го оправдае, независимо колко е виновен.
Когато го попитаха направо, Гейдж нито потвърди, нито отрече версията на Роксана. Просто обясни, че е отвел сина си в къщата, за да го измие, и че не би могъл да каже какво се е случило в действителност от момента на раздялата му с Виктория до появата на Роксана. Тъй като не намериха достатъчно убедителни доказателства, за да го обвинят за смъртта на съпругата му, британските власти в областта в крайна сметка решиха, че не могат да пренебрегнат алибито му, все едно дали Роксана е влюбена в него или не.
— „Черупката“, която строя, е морски кораб, госпожа Петикоум — информира я хладно Гейдж. — И ви уверявам, че той ще плава много по-далеч от тукашните крайбрежни води. Въпрос на време е да докаже своята стойност.
Алма Петикоум не беше убедена.
— Ще видим.
Макар да не познаваше и двамата, Шимейн беше сигурна, че тази жена трябва да е луда, за да не забележи бурята, която се надигаше зад привидната сдържаност на мъжа. Знаеше как би реагирал баща й в подобна ситуация й самообладанието на господаря й я изуми. Ако тези злонамерени укори бяха насочени към Шемъс О’Хърн, госпожа Петикоум щеше отдавна да е била отбой и да е побягнала презглава, за да се спаси от яростта му. Напротив, Гейдж Торнтън не само че успяваше да сдържи гнева си, но и отстояваше твърдо позициите си, верен на своите амбиции и идеали.
— Не очаквам разбиране от вас, мадам. — Гейдж никога не бе ценил мнението на Алма Петикоум и не виждаше причина да го прави и сега. — Само човек, който знае много повече за корабите, може да схване смисъла на моя проект и да прозре каква скорост ще може да развива бригантината при този строеж на корпуса.
Не беше в стила на Алма Петикоум да признае, че има нещо на този свят, и особено на този континент, от което да не разбира. В действителност имаше много неща, които излизаха извън нейните интереси и едно от тези неща бе тъкмо строенето на кораби. Въпреки това тя не се остави да я объркат с въпроси по тази коварна тема, а обърна разговора в друга посока.