Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Защо — обърна се Амеротке към шефа на полицията — мислите, че това е било убийство?
Съдията пристъпваше напред-назад. Беше ядосан, но същевременно се чувстваше и виновен, тъй като излизаше, че в името на спокойствието притиска Надиф да приеме, че тези два смъртни случая може да са резултат на злощастен инцидент. Пък и това действително не бе твърде правдоподобно.
Той замълча и се взря в Надиф. Началникът бе среден на ръст; надянал на лицето си маската на респекта, и само тези очи, остри и пълни с въпроси, издаваха истинското му настроение. Той стоеше изпънат, опипвайки окачения на врата си ланец, който обозначаваше поста му, и гривната на Меджай над лакътя на дясната му ръка, които проблясваха на светлината. Цветният пояс на талията му бе плътно пристегнат. В едната си ръка държеше бастунче, а в другата — бойния си колан. Амеротке не устоя на студения поглед на началника и се извърна. Надиф, той знаеше добре това, беше отличен офицер, гордостта на Меджай, строг, непреклонен и неподкупен, старателен, акуратен и ревностен. Амеротке затвори очи и си пое дълбоко дъх. Не трябваше да се дразни от него; той беше просто офицер, който си носи службата.
— Какво мислите за Хутеп и неговите стражи? — попита той, без да се обръща.
— Свестни войници — невъзмутимо и хладно отвърна Надиф. — Те бяха отлични служители в Меджай допреди няколко години, после напуснаха. Някога носеха пръстена и гривната на дясната си ръка; сега, като пенсионирани ветерани, ги носят на лявата, но аз се надявам, че са запазили почтеността си и са служили добре на Ипуе.
— Тогава защо — обърна се Амеротке — мислите, Надиф, че техният господар и господарката им са били убити тук, удавени в този басейн?
— Господарю съдия — Надиф пристъпи една крачка напред, — забелязвам, че сте ядосан, за което ви се извинявам. Нямам и най-малки доказателства или улики, които да подкрепят моята теза, освен едно нещо — той вдигна бастунчето си, насочвайки го към Амеротке. — Господарю съдия, аз просто не вярвам в подобни съвпадения.
— Кажете ми — Амеротке посочи към вратата, — когато пристигнахте тук, какво намерихте?
— На практика нищо: няколко ленени кърпи, отворени гърненца с благовонни масла, флакон със зехтин, лампа от онези, ароматните, които като горят, отделят парфюм. Телата бяха извадени от басейна и лежаха тук, на пода. Разпитах Санеб, стража, който ги бе намерил; той каза, че Хаят плувала в едната страна на басейна, а Ипуе — в другата.
— И какво? — попита Амеротке.
— Господарю съдия, да приемем, че по случайност на Хаят й е прилошало, или пък обратното — Ипуе е имал някакъв проблем. Единият щеше да скочи вътре и да отиде при другия, за да му окаже помощ, и отново по случайност, пак възниква инцидент, апоплектичен удар41 ли, не знам какво точно. Да го кажем направо, без заобикалки, господарю съдия, защо двете им тела не са плували заедно? Намерени са поотделно. Просто не вярвам, че двама души могат да умрат от инцидент, случайно, в един и същ момент, в един и същ басейн. Разбира се — сви рамене Надиф, — ако вие пишете до Божествената и докладвате, че е било инцидент, аз ще го приема за такъв. Но ви казвам това — той се приближи, — ако ме заведете в Храма на Птах и ме накарате да се закълна пред най-свещения му олтар, че това наистина е било инцидент, аз ще откажа. Господарю съдия, аз съм убеден, че Сет, Богът на убийството, е посетил този дом. Той се е промъкнал в този прекрасен рай и е навестил този басейн. Ипуе и Хаят са били убити.
41
От „апоплексия“ — медицински термин за мозъчен удар. — Б.р.