Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
Кръмли ме погледна и разбрах, че пак си мисли: като сладко от кайсии, като бананов кейк, като ягодов сладолед, невинен младенец!
— Само внимавай — обади се накрая. — Старикът може и да се е подхлъзнал, да си е чукнал главата и вече да е бил мъртъв, когато е паднал във водата, поради което в дробовете му няма вода.
— Сигурно, а пък после е преплувал до клетката и се е тикнал вътре.
Кръмли присви очи да ме прецени колко струвам.
Без да каже дума, стана и се скри в джунглата, забави се около минута. Аз чаках.
А после, много отдалеч, чух рев на слон да се носи по вятъра. Извърнах се бавно в градинския дъжд, ослушах се. Лъв, по-наблизо, разтвори паст като пчелен кошер и пусна убийствен рояк. Стадо антилопи и газели отпраши край мен като слънчев облак от звуци, а от допира им с изсъхналата пръст сърцето ми заби в ритъма на техния бяг.
Кръмли изникна на пътеката, ухилен до уши като момче, и гордо, и засрамено от тайната си страст, никому неизвестна досега, до този миг. Той изсумтя и размаха две нови бири към шестте рогообразни усилвателя, окачени като черни лилии по дърветата. От тях антилопите, газелите и зебрите ограждаха нашия живот и ни бранеха от безименните зверове отвъд зида на бунгалото. Слонът отново изрева с хобота и направо ме разтопи.
— Африкански записи — ненужно обясни Кръмли.
— Страхотни — отвърнах. — Хей, а това какво е?
Десет хиляди африкански фламинго се вдигнаха от бляскава сладководна лагуна преди пет хиляди дни, когато учех в гимназията, а Мартин и Оуза Джонсън21 се завръщаха от дивите пътеки на Африка, за да дойдат сред нас, простолюдието от Калифорния, и да ни опишат невероятните си преживелици.
И тогава си припомних.
В деня, когато трябваше да ида и да чуя Мартин Джонсън, той загина в самолетна катастрофа край Лос Анжелис.
Но сега в райската заградена джунгла на Елмо Кръмли хвърчаха птиците на Мартин Джонсън.
Сърцето ми литна с тях.
Погледнах към небето и попитах:
— Но какво смяташ да направиш, Кръмли?
— Нищо — отвърна той. — Старицата с канарчетата ще живее вечно. Хайде да се обзаложим.
— Нямам пукната пара — отговорих.
Когато удавниците взеха да се появяват някъде следобед в същия този ден, това развали пикниците по цялото крайбрежие. Хората се възмутиха, прибраха си кошниците, разотидоха се. Кучетата, втурнали се въодушевено да оглеждат чужденците, налягали по пясъка, подтичваха обратно при виковете на гневните си стопани. Подбраха децата, забраниха им да общуват с такива лоши непознати.
Защото удавянето е забранена тема. Подобно на секса, то не се разисква. И следователно, ако удавник си позволи да наближи брега, той или тя са persona non grata. Децата можеха и да се изпокрият, за да си правят тайни погребения на уж, но самотните жени, останали след като семейните подплашено се бяха разотишли, вдигаха слънчобрани и обръщаха гръб, сякаш някой им бе подвикнал неприлично откъм вълните. При случаи като тоя съветите в женските списания остават безполезни. Загубените плувци бяха пристигнали без покана, без разрешение и без да предупредят, и като досадни сродници трябваше час по-скоро да се изтикат към тайнствените хладилници навътре в сушата.
Но едва отпратили единия воден странник, нечие детско гласче писваше:
— Виж, мамоо — виж!
— Бягай оттам! Махни се!
И се чуваше топуркане на крака, бягащи от топлите още експлозиви на пясъка.
На връщане от Кръмли чух за нежеланите гости, удавниците.
Не ми се оставяше слънцето, което сякаш вечно озаряваше овощната му градина.
Стигнах до морето и все едно, че навлязох в друга страна. Мъглата нахлу, като че ли зарадвана от скръбните вести. Удавниците нямаха нищо общо ни с полицията, ни с нощните удари, нито с мрачните изненади в каналите, които мляскаха през цялата нощ. Просто имаше мъртво вълнение.
Брегът сега бе опустял. Но още по-пусто бе чувството ми, когато вдигнах поглед към стария венециански кей.
— Лош ориз — чух някой да прошепва. Това бях аз.
Старинно китайско заклинание, извиквано по синорите на оризовите ниви, за да се опази реколтата от поразиите на завистливите божества.
— Лош ориз.
Защото най-сетне бяха я настъпили огромната змия.
Някой я беше смазал.
Влакчето от пратера беше изчезнало завинаги от далечния край на кея.
Останките лежаха в здрача като огромно разпиляно микадо22. Тази игра я играеше сега само един самотен екскаватор — сумтеше, навеждаше се, чупеше костите и те му се услаждаха.
„Кога ще спре това умиране?“ — бе запитал Кейл преди няколко часа.
21
Мартин (1884–1937) и Оуза (1894–1953) Джонсън, семейство американски изследователи, фотографирали и документирали диви животни и племена по време на експедициите си в Борнео предимно в Африка. Б.пр.
22
Игра с тънки дървени пръчици. Б.пр.