Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Познаваш ли го?
— Той е мой много стар приятел. Познавам го още когато… О, Моника, можеш ли… би ли… можеш ли да го поканиш да остане?
Моника изцвили като боен кон при звука на тръба.
— Разбира се, Розалинда. Всеки твой приятел е добре дошъл. Каква прекрасна идея.
— О, благодаря — госпожа Спотсуърт се обърна към Елен.
— Къде е капитан Бигър?
— В приемната, мадам.
— Заведи ме там веднага. Трябва да го видя.
— Ако заповядате оттук, мадам.
Госпожа Спотсуърт изхвръкна навън, последвана от Елен. Рори поклати глава със съмнение.
— Разумно ли е това, Моук. Сигурно е някой ужасен чичка с бомбе и връзка демоде.
Очите на Моника искряха.
— Не ме интересува как изглежда. Той е приятел на госпожа Спотсуърт, само това има значение. О, Бил! — викна тя, виждайки брат си в полезрението си.
Бил беше във фрак, обелопапиончен и обеложилетчен, а косата му силно лъщеше. Рори го гледаше шашардисан.
— О, небеса, Бил! Изглеждаш като Великите любовници през вековете. Ако мислиш, че и аз ще се облека по същия начин, дълбоко грешиш. Цяла вечер ще се наслаждаваш на добрата стара черна връзка на Кармойл и удобната му ризка. Схващам плана ти, разбира се. Пременил си се така, за да впечатлиш госпожата и да върнеш спомените й от онези дни в Кан. Но на твое място аз щях да бъда много внимателен и да не се натягам толкова много. Не трябва да забравяш Джил. Ако тя подуши нещичко за теб и госпожа Спотсуърт…
Бил го погледна стреснато.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Просто те предупредих.
— Не го слушай, Бил — каза му Моника. — Рори просто си дрънка. Джил е разумна.
— И освен това — допълни Рори, поглеждайки от светлата страна, — се е случило, преди да срещнеш Джил.
— Какво се е случило?
— Нищо, старче, нищо.
— Отношенията ми с госпожа Спотсуърт бяха чисти до последната капка — заоправдава се Бил.
— Разбира се, разбира се.
— Продавате ли намордници в „Харидж“, Рори? — попита Моника.
— Намордници? О, разбира се. На щанда Котки, Кучета и Домашни любимци.
— Смятам да ти купя един, за да те накарам да млъкнеш за малко, кречетало безподобно. Бил, просто се правѝ, че не го забелязваш и слушай какво имам да ти казвам. Случи се най-страхотното нещо. Пристигна един стар приятел на госпожа Спотсуърт и аз го поканих да пренощува.
— Стар приятел?
— Сигурно е друг стар любовник — опита да се намеси Рори.
— Рори, престани, за бога! — извика Моника и пак се обърна към брат си, сменяйки гневния тон с въодушевление. — Нима не разбираш какъв невероятен шанс е това за нас, Бил. Тя ще се почувства задължена. Помисли в какво добро разположение на духа ще бъде след това.
Нейният ентусиазъм най-накрая стигна до така нареченото съзнание на Бил и той разбра какво иска да му каже сестра му.
— Ти си абсолютно права. Това е невероятен шанс.
— Голям късмет. Сега ще е като глина в ръцете ти.
— Точно така, глина. Моук, ти си фантастична. Винаги те е бивало в бързото мислене. Кой е приятелят?
— Името му е Бигър. Капитан Бигър.
Бил залитна и едва успя да се докопа до един стол, за да не се свлече на пода. Лицето му доби оттенъка на рибя вътрешност.
— Какво! — извика той. — Капитан Ббб…
— Аха! Сетих се! — изпищя в ухото му Рори. — Кой е по-голям — татко Бигър или малкият Бигър? Малкият Бигър, защото той е малък Бигър18. Знаех си, че ще се сетя — добави той доволно.
8
Покойният А. Б. Спотсуърт, който, въпреки че харесваше жена си по свой начин, не би могъл да бъде причислен към женчовците или да бъде сбъркан с един от онези трубадури от Средновековието, имаше любима максима. Смисълът й беше, че тайната на успешния и щастлив живот е в това да умееш да се отървеш от жените още при първата удобна възможност. Дай на нежния пол един по задника, обичаше да казва той, сваляйки си сакото и посягайки към чиповете за покер, и ще преуспееш. Често споделяше, че малко гледки могат да се сравнят с тази, когато женската част на компанията за вечеря напуща стаята след като е приключила с храненето, оставяйки мъжете на мъжките им разговори.
За Бил Роастър подобен начин на мислене в девет часа вечерта след отминалия изтощителен ден би изглеждал непонятен. Последното нещо на света, за което копнееше, бе мъжки разговор с капитан Бигър. Придържайки вратата на трапезарията, докато госпожа Спотсуърт, Моника и Джил излязат и се отправят към дневната, той беше смазан от усещането за тежка загуба, подправено със страховити видения за предстоящите събития. Неговите чувства по вид и сила бяха същите като на гарнизон войници, обградени от кръвожадни диваци, виждайки как в момента, в който флотата на Съединените щати пристига, се фръцва и отпрашва обратно.
18
Англ., игра на думи, която може да бъде преведена и като „малко по-голям“. — Б.пр.