Черният Олшански замък

Отдавна ми дойде до гуша, обаче…

През онази вечер реших да опитам за последен път.

Под зеления абажур светеше твърде силна крушка. Тя ми блестеше в очите, затова извих калпачето към мен, още по-ниско, та светлината да пада само върху книгата. Дали се бях преуморил през последните дни, или така ми действуваше тишината, но съм задрямал за минута и сигурно съм се смъкнал по-ниско в креслото. А когато отворих очи, още замаян от съня, зърнах върху лявата страница едва забележими тъмни точици. Вдигнах глава — те изчезнаха. Отпуснах я — отново се появиха. Тогава разбрах, че виждам не точки, а едва забележими „сенки от точки“ от някакви грапавини върху хартията. Затворих очи, прокарах пръсти върху тях и ги усетих пипнешком. Прелистих страницата и видях, че на тези невидими микроскопични издатини от другата страна съответствуват по-малки от връхче на карфица вдлъбнатини, които хвърляха сенките, подобни на прашинки, и бяха направени може би с тъпия край на игла. По-късно се убедих, че на това място бяха все пак доста големи. Ако не беше щастливата случайност, ако не бе това ниско положение на осветлението и на моите очи, нищо нямаше да открия. Но късметът ми свърши дотук. По-нататък ми помогна умението.

Тези вдлъбнатинки бяха разположени без всякаква система. Наброих девет под буквата А, десет под буквата С и т.н. Ако това бе някакъв шифър, едва ли щях да отгатна тайната му. Криптограма ли е? Анаграма ли е? Дявол знае как се е наричал този шифър през средните векове. Съвсем ми изскочи от ума. Нищо, ще ви обясня същността му. Тогава не е имало бюро „Патенти“, нито „Рационализации“. Да речем, че някой учен направи откритие, но иска да си остави още малко време, за да го провери. Но как да стори така, че друг да не го изпревари, как да докаже после своя приоритет? Тогава той шифровал своето откритие.