Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
А означава я, а я а.
Хм, ето и съответните съчетания „ая“. Ето отново „ая“. И тук. Значи, това наистина е „ая“ като окончанията на прилагателните от женски род „толстая“, „дурная“. Добре, и това е нещо. Напълно е възможно това да е онази детска игра, при която азбуката се разделя на две, първата половина се пише отляво надясно, а втората отдясно наляво под нея, сетне буквата от горния ред се заменя с буква от долния и обратно.
Хайде да опитам и аз.
Колко букви имаше старобелоруската азбука? Е, по времето на Кирило Туравски са били четиридесет и две. Но дори тогава не се употребявали някои, а към края на XVI век още намалели. Дълго размишлявах какви ли букви е употребявал моят шифровчик и реших, че се е старал максимално да си опрости работата.
По такъв начин съставената от мен „азбука на шифровчика“ приличаше твърде много на съвременната белоруска азбука, с изключение, че някога не е имало буквите з (такава изобщо не съществувала по онова време) и, разбира се, у. Защото кирилицата не е използувала такава буква, ние не бихме знаели дали е съществувал такъв звук в нашата фонетика, ако не бяха белоруските книги, написани с арабски букви, където се среща и дз, и меко ць, и други подобни.
Обаче след известен размисъл включих в азбуката буквата щ (шт), доста разпространена в текстовете от онова време. По този начин имах вече тридесет букви или два реда по петнадесет.
От едната страна, бяха първата част, а под тях — втората. Започнах да заменям буквите.
„Като латин…“ Нещо се изясняваше. Но защо само толкова? Написал това, сетне се отказал и обърнал лентата? Възможно.
Първата буква от другата страна е щ, това значи е. „Като латине.“ Дотук добре. Пя — значи ра. Какво ли е това ра? Глупости, уважаеми господине. Но ето че десетият ред хмнв Finis подхожда — кат Finis. „Както латине рекат Finis“. Какво, и това ли е шифър? Писал първия ред, десетия, двадесетия, а запълвал промеждутъците с други редове? Да, напразно се надявах да разшифровам всичко отведнъж.
Защо е писал косо спрямо лентата? Защо по пергамента има следи от старо прегъване и тук-там петна от лепило? По какъв начин е записвал информацията си този човек?
Ето думата „кап“, стара мярка за тегло. Тя се повтаря. Ясно, че такива редове трябва да бъдат един до друг, защото най-вероятно в тях се изброява нещо. Ала между думите „кап злто“ и „кап срро“ има не десет, а единадесет реда. Не, пак нещо бъркам. Едва не тръгнах отново по най-лесния път. Да. Затова отново трябва да се изтезаваш с тежък труд, човече.
Мисли, момче! Колкото и да ти се струва, че разгадката е лесна — мисли. Мисли! Размърдай си мозъка. Защо лентата е омачкана? Защо е изписана косо? Защо има петна от лепило, чисти места без запис, защо не е омачкан краят, където са единствените букви от другата страна?
В шифъра в книгата има думи „… извий го като змия, като стълба, като дим… Увий отначало всичко около мед.“
Еврика! Спомних си един средновековен белоруски начин за изпращане на тайни писма. Двамина пълководци, дипломати или съзаклятници предварително си изработвали два предмета с еднаква форма. Всеки оставял единия у себе си. Когато трябвало да си напишат нещо, единият от тях увивал около своя предмет ивица хартия, чиято дължина и ширина била предварително уговорена. После изписвал текста по дължината на този предмет. Сетне размотавали хартията. На развитата хартия нищо не можело да се разбере, защото думите, частите на думите и дори буквите се озовавали на различните й краища. Този, който получел писмото, го увивал около своя предмет под предварително уговорен ъгъл… и го прочитал. Пратеникът, който отнасял съобщението, не можел да го прочете. Ако случайно попаднел в ръцете на врага, не можел да издаде нищо; това се вършело не от недоверие към пратеника, а просто да не измъчват напразно човека.
Засега това бе логично. Лентата бе омачкана, редовете бяха изписани косо. Имаше и петна от лепило, с които вероятно е била прикрепена лентата за предмета, за да не се размества. И дори това, че повечето букви бяха от едната страна, а от другата — само няколко. Очевидно предметът е бил със сложна форма и шифровчикът е обърнал ивицата, за да я увие по-удобно около някаква издатина. Опитайте наистина да увиете около каквото и да било непослушния пергамент!
Всичко съвпадаше, всичко се нареждаше, освен… освен това, че нямах и не можех да имам предмета, около който е била увита ивицата преди три и половина века.
Един разумен потомък имаше частица от нещо важно, онова, което бяха „скрили коренчетата“. Но той не знаеше в ръцете на кой друг разумен потомък се намираше „медта“, онова, около което трябваше да увия лентата, без да зная формата му. А значи, че всичките ми усилия отидоха на вятъра.