Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
… Защо пък на вятъра? Мисли, момче, мисли! Разбира се, задачата ще е много трудна, ако предметът е бил с формата на два конуса с долепени основи. Много трудна, но може да се реши. Пък и едва ли са ползували толкова сложен по форма предмет… Най-често лентата се омотавала около жезъл с определена дължина… А какво представлява в същност жезълът?… Пръчка… А какво е пръчката? Ако говорим приблизително, тя е цилиндър, макар че може да бъде с по-сложна повърхност, някъде по-дебел, някъде — по-тънък. Ако е така, защо да не реша задачата, която е изглеждала невероятно трудна за мозъка на обикновения средновековен човек („на нашия обикновен средновековен човек“) и която сега може да реши дори ученик от девети клас, ако, разбира се, има ум в главата, а не бръмбари.
Аз пиша по дължината на предмета. Ивицата може да се увие под какъвто и да било ъгъл. Ъгълът между най-краткото разстояние по ширина на лентата, отнесен към дължината, представлява cos а, косинуса на ъгъла на намотаването.
… Измерих дължината на реда под ъгъл. Беше 58 милиметра. А ширината на самата лента — 49 милиметра.
49:58 = 0,82
Ето, напреднахме малко. Но къде ли ми е логаритмичната линия? Не съм я ползувал от разкопките в Гарадзишчи при свързаната с тях история. По дяволите, само тате е могъл да стори това: мушнал я под грамофона, за да не драска лака на стелажа.
Е, хайде сега 0,82 на квадрат. Излиза, че лентата е навивана под ъгъл 20°. За съжаление предметът наистина е бил със сложна конфигурация. Ако се съди по омачкването, бил е малко по-дебел в двата края и по средата. Където ъгълът е различен — ще изчисляваме по друг начин. Но въпреки удебеляването стъпката (ъгълът на намотаването) ще бъде една и съща, трябва да бъде една и съща. Просто на тези места пергаментът ще се огъва, ще минава под следващата спирала или върху нея и значи, ъгълът почти няма да се промени, а просто върху лентата ще останат чисти, незапълнени места. Каквито забелязваме и в нашия случай.
Сега друго, по-сложно. Как да изчислим диаметъра на предмета, около който трябва да увием всичко това. Трябва да намерим поне един ред, който да съвпада.
Да потърсим такъв ред. Има такива. Ето по смисъл поне това: „кап срро“. Браво, че е изброявал, умник е, че ми дава такъв ключ! Ти не си мислил, че ми даваш неизвестното за теб пD. През ума не ти е минавало, че оттук D, диаметърът на предмета, върху който си увивал своята тайна, е равен на измереното разстояние между редовете, които съвпадат. Равен е на D по 3,14. Умните хора от твоя седемнадесети век са знаели това, но са го знаели по друг начин — как беше? — да, доколкото си спомням, в Белорусия това е било равно на 22:7. Добре де, и това е нещо, почти същото п с разлика в хилядните от знака. Но ти едва ли си познавал образовани хора. Образованите хора носят безпокойство и това е основната ви грешка през всички времена, уважаеми господа магнати. Тайната ти, дори за образованите хора от твоето време, е била съвсем повърхностна.
Ето я твоята тайна. Твоят „жезъл“ е бил с диаметър два сантиметра и два-три милиметра. Диаметърът на удебеляванията в края е достигнал до четири сантиметра, удебеляването в средата — до три (какво ли ще е било това? Май никога не ще разбера, пък и няма значение).
Всички тези удебелявания, дълбокоуважаеми, практически може да се отхвърлят. Това е то! Напразно си си блъскал главата.
… Отидох в кухнята и започнах да търся сред приборите предмет с диаметър два сантиметра.
И намерих. Дръжката на тигана беше точно с диаметър два сантиметра и два милиметра.
Добре, сега да подготвим три-четири точни копия от хартия, за да не разкъсаме пергамента, да не го изцапаме с лепило. Просто ще ги прекопираме — но не с молив, а с края на кибритена клечка — и буквите ще са ни готови. Ето на. А след това, момче, вземаме цилиндъра с изчисления диаметър, тоест дръжката, и под изчисления ъгъл увиваме върху нея хартията, като четем текста.
Дълго се мъчих с това. Залепвах и нагласявах местата, където нямаше текст, отново измервах ъгъла на увиването и продължавах по-нататък до премала.
Готово. Залепих края, изчаках лепилото да засъхне и започнах да чета по дължината на предмета, сякаш гризях камъни. Работата бавно потръгна.
Хайде сега да поставим това, което ни е ясно. Да го преведем.
„Както латинците казват: край! Нито съд, нито съдебен чиновник, нито закон ще ми го отнеме и което имам, мой имот ще си остане и това, което не владея, а съм натрупал като държавен казначей.