Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Почти бях готов да зарежа всичко това. Други знаци из книгата нямаше и кой знае какво бе скрил в шифъра си онзи някогашен човек, през кокалите на когото бяха отминали вече няколко века.
„Ще я зарежа“ — реших аз.
Но в същия миг си представих как далеч от града, на новите гробища, където още няма дори дървета, а само голи пръчки от студената клисава пръст, лежи в ледената земя онова, което някога беше Марян, най-добрият, единственият, може би последният ми истински приятел на тази земя. Той ми завеща тази тайна, безпокоеше се за нея, може би дори загина заради нея. Дори да ме разстреляте, не вярвах, че всичко се обяснява толкова просто: сърцето му спряло и той паднал във водата. Не вярвах. Имах някакво първично, животинско предчувствие като някое куче, че това не е вярно и макар че няма следи, макар че нищо не е откраднато, макар че сред разпитаните не е намерен виновникът, това не означава, че няма виновници, че няма да се намерят нови следи. В края на краищата просто бях задължен пред паметта му.
Затова отново запалих цигара, стиснах пламтящата си глава със студени длани и събрал цялата си напрегната, хладна решителност, се помъчих да се съсредоточа, да концентрирам цялото си внимание върху единствен проблем.
Мед… змия… дим… Какво общо има димът, по дяволите?… Медта си е написана като мед… Дали пък не е мед за ядене? Какви щуротии се въртят из главата ти, уважаеми другарю Космич, щуротии и дивотии!… Кое магаре ще вземе да крие нещо в пчелен мед? Освен когато някой убит през войната знатен мъж е бил превозван до родината си, облян в ковчега с мед, за да стигне до родовата гробница или до балсамирането? Но представете си човека, който разшифрова, търси, залага половината си живот само за да открие някакъв древен труп? Това, извинете, е черен хумор. Освен това какво може да се увие около мед? Не, ясно е, че това нещо трябва да се увие около меден предмет. Но за какво?… Не, погледнато по този начин, нищо не излиза… Коренчетата са скрили началото. Дърво с корени… Стоп! А защо да е дърво? Нищо не е казано за дърво!… В края на краищата нали има синоними… Да… Хайде де… Корени може да има не само дървото… Може да има всякакви други… Каренчик18 има и… книгата. Книгата, дявол ме взел! Книгата!
Втурнах се към писалището, където беше книгата. Не можех да чакам, не можех да обмислям повече. Защото не бих понесъл още едно разочарование. Ужасно се страхувах и в същото време предварително и твърдо вярвах, че не греша. Бих бил идиот, ако не знаех, че най-добре може да се скрие нещо пред очите на всички.
Гръбчето плътно притискаше листовете, но не бе зашито с конци и това малко ме успокои. Взех желязната си линия и внимателно започнах да я промушвам зад гръбчето. Линията навлизаше много бавно, с пукане: разкъсваше се лепилото. Чувствувах се така, сякаш стоманен скалпел разрязваше тялото ми. Да, това беше варварство, така е, но не можех повече да чакам. Не режех книгата, а просто отдирах тази ръждивокафява кожа, като я отлепвах. Сетне отново ще я залепя. Грижливо, старателно.
Най-сетне гръбчето се отдели. Погледнах в пролуката и забелязах, че май нещо вътре се жълтее. Къде с пинсети, къде с пръсти дърпах, размърдвах, постепенно измъквах това жълто нещо…
… И едва не извиках поразен, когато на писалището пред мене най-сетне се появи сгъната на две ивица пергамент. Дълга лента, по която бяха пръснати букви, написани със старинен, чер и някъде поръждавял шрифт.
Веднага я измерих. Разгъната, тя бе дълга 63 сантиметра, широка — 49 милиметра. Буквите бяха разпилени съвсем произволно, дори там, където съставяха ред (винаги под определен ъгъл към края на лентата), нищо не се разбираше. Но това не можеше да бъде произволна комбинация от букви, защото съседните редове звучаха така: „ряъ хмнв Finis.“ Поне едната дума, Finis, беше разбираема. И думата бе латинска. Означаваше „край“. Но щом погледнех другите места, изписани с родната кирилица, веднага възникваше някаква дивотия като тази: „ъмю от а фсш“.
Кажете, чували ли сте някога белоруска дума да започва с ер голям или за ер голям, удобно настанил се след гласна? Аз — не.
Зачетох ги и това звучеше като четенето на побъркан равин, който е подхванал белоруска книга по еврейския начин — отзад напред.
По дяволите! Защо пък наистина не си представя, че това тук е написано „отзад напред“, тоест обратно. Да речем, по начина, смятан тогава за съвършена шифровка, а сега използуван само от децата. Тогава на първата буква в азбуката трябва да отговаря последната.
18
Гръбче на книга (бел.). — Б.пр.