Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Кони обикновено работи в събота сутрин. Звъннах в офиса и зачаках да свърши другия си разговор.
— Говорех с леля Фло — съобщи ми тя. — Нали помниш, че ти казах за някакви неприятности в Ричмънд, когато Дечуч бил там? Според леля Фло били свързани с факта, че Луи Ди ритнал камбаната.
— Луи Ди. Бизнесмен, нали?
— Истински голям бизнесмен. Или поне беше. Умрял от инфаркт, когато Еди Дечуч прибирал товара.
— Може би куршум е причинил инфаркта.
— Не мисля така. Ако Луи Ди беше пречукан, досега щяхме да узнаем. Такива новини пътуват бързо. Особено след като сестра му живее тук.
— Коя е сестра му? Познавам ли я?
— Естел Колучи.
Съпругата на Бени Колучи. Мамка му!
— Малък свят — казах и затворих.
След секунда звънна майка ми.
— Трябва да отидем да изберем рокля за сватбата — заяви тя.
— Няма да нося рокля.
— Поне виж по магазините.
— Добре, ще погледна.
В никакъв случай.
— Кога?
— Не знам. В момента съм заета. Работя.
— Събота е — възрази майка ми. — Кой работи в събота? Трябва да си почиваш повече. Двете с баба ти ей сега ще дойдем.
— Не!
Прекалено късно. Вече беше затворила.
— Трябва да се махаме оттук — казах на Откаченяка. — И то спешно. Трябва веднага да тръгнем.
— Кое му е толкова спешното? Няма да ме застрелят отново, нали?
Взех мръсните чинии от плота и ги метнах в миялната. После грабнах одеялото и възглавницата на Откаченяка и се втурнах към спалнята с тях. Преди известно време баба ми живя за малко при мен и бях сигурна, че още има ключ от апартамента ми. Господ да ми е на помощ, ако майка ми влезеше тук и видеше в какъв хаос живея. Леглото не беше оправено, но нямах време да се занимавам с него. Събрах разпилените си дрехи и кърпи и ги хвърлих в панера за пране. Профучах през всекидневната към кухнята, грабнах си чантата и якето и изкрещях на Откаченяка да се раздвижи.
Срещнахме мама и баба във фоайето на блока.
Мамка му!
— Нямаше нужда да ни чакате във фоайето — трогна се мама. — Щяхме да се качим.
— Не ви чакаме — отвърнах. — Излизаме. Съжалявам, но трябва да поработя тази сутрин.
— С какво се занимаваш? — поиска да узнае баба. — Да не преследваш някой смахнат убиец?
— Търся Еди Дечуч.
— Почти уцелих — ухили се баба.
— Можеш да намериш Еди Дечуч друг път — каза мама. — Записала съм ти час в булчинския магазин на Тина.
— Да, и трябва да се явиш — добави баба. — Успяхме да те уредим само защото някой друг се отказал в последната минута. А и се нуждаехме от извинение да изчезнем от къщи. Всички ония крясъци, плачове и препускане и цвилене вече не се търпят.
— Не искам сватбена рокля — опитах да се измъкна. — Искам малка, скромна сватба.
Или въобще никаква.
— Да, но няма да ти навреди да погледнеш — настоя мама.
— Булчинският магазин на Тина е върхът — обади се Откаченяка.
Майка ми се завъртя към него.
— Това Уолтър Дънфи ли е? Господи, не съм те виждала от векове.
— Маце — ухили й се Откаченяка.
После двамата с баба изпълниха едно от онези сложни ръкувания, които никога не успявам да запомня.
— Е, да вървим — каза баба. — Не трябва да закъсняваме.
— Не искам рокля!
— Просто ще огледаме — успокои ме мама. — Ще прекараме половин час там, а после можеш да си вършиш работата.
— Добре. Половин час. Не повече. И само ще гледаме.
Булчинският магазин на Тина е в самото сърце на Бърг и заема половината от къща близнак от червени тухли. Тина живее в малкия апартамент горе и ръководи бизнеса си на долния етаж на къщата. Другата половина са апартаменти под наем, също собственост на Тина. Тя е прочута надлъж и нашир като най-проклетата кучка, която можеш да имаш за хазайка, и наемателите обикновено напускат веднага щом договорът им изтече. Но тъй като апартаментите под наем са като бели лястовици в Бърг, Тина винаги успява да си намери безпомощни жертви.
— Точно като за теб — каза Тина, като отстъпи назад и се вторачи в мен. — Идеална е. Зашеметяваща.
Бях издокарана в дълга до земята сатенена рокля. Корсажът беше набоден с карфици, за да ми прилегне, а кръглото деколте едва скриваше гърдите ми. Широката пола имаше еднометров шлейф.
— Чудесна е — примижа майка ми.
— Следващия път, когато се омъжа, ще си купя точно такава рокля — обади се баба. — Или пък ще отида във Вегас и ще се венчая в една от църквите на Елвис.