Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Официално времето, в което беше ред на Хелън да работи в кухнята — система от редуващи се седмици, чието начало бе поставено веднага щом стана достатъчно голяма, за да готви — започваше в неделя сутринта, но вкъщи нямаха нищо за ядене за тази вечер. Тя направи списък, взе от парите за домакинството от кутията за сладки, която вече не съдържаше такива, и подкара колата на Кейт към пазара. На паркинга видя огромен тузарски джип и поклати неодобрително глава при вида му. На острова имаше много отвратително богати хора, които караха автомобили, твърде големи за старите калдъръмени улици, но по някаква причина този джип бе особено дразнещ. Беше хибрид, затова тя не можеше да се ядоса истински заради околната среда, но въпреки това почувства, че я обзема раздразнение.
Хелън издърпа една пазарска количка от стойката и я вкара в магазина. Докато махаше за поздрав на няколко свои съученици, които работеха на касите, започна да чува шепота на Фуриите. Обмисли варианта да побегне навън… но всички в училище и без това вече я мислеха за луда. Побегнеше ли сега от магазина за хранителни стоки, сякаш е видяла призрак, щяха да тръгнат още повече клюки.
Застави се да продължи да бута количката, като вървеше със сведена глава, за да не вижда Фуриите — но не можеше да направи нищо, за да изолира гласовете им. Просто щеше да се наложи да се движи бързо и да приключи с това възможно най-скоро. Позволи си за миг да изпита самосъжаление за несправедливостта на положението си. Не заслужаваше да я преследват така. Не беше честно. Тръгна енергично през магазина, като избра само няколкото неща, които щяха да й трябват за един-два дни готвене. Трескавите й мисли бяха прекъснати от гласове, истински гласове, които идваха от съседната пътека между рафтовете.
— Тя не би трябвало да е тук — каза млад, но странно сериозен глас. Хелън предположи, че е на Касандра.
— Знам — каза мъжки глас: може би този на Джейсън? — Трябва да намерим начин да се доберем до нея скоро. Не мисля, че Люк може да издържи още дълго.
Хелън замръзна. Какво искаха да кажат с това: „да се доберем до нея“? Стоеше там, мислейки на бавни обороти, докато осъзна, че те заобикалят покрай пътеката. В опит да се дръпне назад, тя се блъсна в някого, застанал точно зад нея. Воят на Фуриите стана толкова силен, че беше мъчителен.
Тя се извъртя рязко и трябваше да наклони глава назад почти до крайност, за да открие лицето над огромния мъжки гръден кош, застанал пред нея. Под златисти къдрици, яркосини очи се впиваха в тези на Хелън. Мина й през ума, че той приличаше на руса версия на Микеланджеловия Адам върху тавана на Сикстинската капела, току-що освободил се от мазилката и разхождащ се в огромна триизмерна форма. През целия си живот Хелън никога не се беше страхувала толкова от някого.
Отстъпи автоматично назад и се блъсна в пазарската си количка. Дъхът й заседна болезнено в задната част на гърлото, докато тя се отдръпваше с препъване настрани, с ръце и крака, станали тромави от страха. Мярна се ярък, мигновен проблясък и мъжът се присви и се отдръпна от нея, с тяло, разтърсвано от спазматични конвулсии.
Хелън усети мириса на отвратителното съчетание от опърлена коса и озон, което винаги я караше да мисли, че е направила нещо лошо. През ума й проблесна бърз спомен за ферибота към Нантъкет, докато изучаваше русото чудовище пред себе си, опитвайки се да проумее какво се бе случило. След един зашеметен миг той се съвзе и се наведе по-близо до Хелън със злобна усмивка върху ангелското си лице. Беше толкова близо, че Хелън можеше да почувства топлината, която се излъчваше от тялото му.
— Хектор! — заповеднически се обади познат глас. Хелън имаше само миг да проумее, че това бе Лукас, преди да почувства как той я сграбчва за ръката и я издърпва от огромния като Голиат тип, който бе негов братовчед. Мигновено разгневена вместо изплашена, Хелън се нахвърли върху Лукас и махна ръката му от себе си.
— Не ме докосвай! — изсъска тя. Чувстваше се замаяна. — Защо не можеш просто да стоиш далече от мен?
— А ти защо не можеш просто да си стоиш у дома? — изстреля той в отговор. — Не се ли позабавлява достатъчно снощи в уличката?
— Имам си задачи за вършене! Няма да се крия в стаята си до края на живота си само защото някаква жена… — Хелън осъзна, че започваше да крещи. Спря се и снижи глас. Хрумна й една мисъл: — Още ли ме следиш?