Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- И все пак има други неща, които можеш да правиш. Нека ти покажа...
Той тръгна пред мен покрай олтара, през една врата и по един коридор. После излязохме в градината зад катедралата. Е, беше с големината по-скоро на поле, отколкото на градина, и вместо цветя и рози, там растяха зеленчуци.
Вече започваше да се стъмва, но все още беше достатъчно светло, за да видя в далечината жив плет от глог, отвъд който едва се виждаха надгробните камъни в черковния двор. Отпред един свещеник на колене плевеше с градинарска лопатка. Градината беше голяма, а лопатката - съвсем малка.
- Ти произхождаш от семейство на фермери, Томас. Това е добър, честен труд. Ще си бъдеш като у дома, ако работиш тук - и той посочи към коленичилия свещеник.
Поклатих глава:
- Не искам да бъда свещеник - заявих.
- О, ти никога не би могъл да бъдеш свещеник - гласът на отец Ке-ърнс бе изпълнен с потрес и възмущение. - Бил си твърде близо до Дявола за това и сега ще трябва да бъдеш наблюдаван внимателно до края на живота си, за да не се подхлъзнеш обратно. Не, този човек е брат.
- Брат ли? - попитах, озадачен, мислейки, че е негов роднина или нещо подобно.
Свещеникът се усмихна:
- В голяма катедрала като тази свещениците имат помощници, които предлагат подкрепа. Наричаме ги братя, защото въпреки че не могат да извършват светите тайнства, те могат да вършат други жизненоважни задачи и са част от семейството на църквата. Брат Питър е нашият градинар и много го бива в това. Какво ще кажеш, Томас? Би ли искал да бъдеш брат?
Съвсем ясно ми беше какво е да си брат. Понеже бях най-малкият от седмина, ми бяха възлагали всякаква работа, която никой друг не искаше да върши. Изглежда, че и тук беше същото. Във всеки случай аз вече си имах работа и не вярвах на онова, което отец Кеърнс ми каза за Дявола и Прогонващия духове. То ме накара да се позамисля, но дълбоко в себе си знаех, че не може да е вярно. Господин Грегъри беше добър човек.
Ставаше все по-тъмно и по-мразовито с всеки миг, затова реших, че е време да си вървя.
- Благодаря, че говорихте с мен, отче - казах, - но може ли сега да ми разкажете за опасността, която заплашва господин Грегъри, ако обичате?
- Всичко с времето си, Томас - той ми отправи лека усмивка.
Нещо в тази усмивка ми подсказа, че съм бил изигран. Че той изобщо нямаше намерение да помага на Прогонващия духове.
- Ще си помисля за онова, което ми разказахте, но сега трябва да се връщам, иначе ще си пропусна вечерята - казах му. В онзи момент това ми се струваше добро оправдание. Той нямаше как да знае, че постя, за-щото трябва да съм готов да се справя с Изчадието.
- Имаме вечеря за теб тук, Томас - каза отец Кеърнс. - Всъщност бихме искали да пренощуваш.
Други двама свещеници бяха излезли от страничната врата и вървяха към нас. Бяха едри мъже и не ми харесаха израженията на лицата им.
Имаше един миг, в който може би щях да успея да се измъкна, но изглеждаше глупаво да побягна, когато не бях наистина сигурен какво щеше да се случи.
После беше прекалено късно, защото свещениците застанаха от двете ми страни, като ме хванаха здраво за ръцете над лактите и за раменете. Не се съпротивлявах, защото нямаше смисъл. Дланите им бяха големи и тежки и ми се стори, че ако остана на едно място твърде дълго, ще започна да потъвам в земята. После те ме въведоха обратно във вестиария.
- Това е за твое собствено добро, Томас - каза отец Кеърнс, като ни последва вътре. - Инквизиторът ще залови Джон Грегъри тази вечер. Той ще бъде съден, разбира се, но изходът е сигурен. Намерен за виновен в общуване с Дявола, той ще бъде изгорен на кладата. Ето защо не мога да ти позволя да се върнеш при него. За теб все още има шанс. Ти си още само момче и душата ти още може да бъде спасена без изгаряне на клада. Но ако си с него, когато го арестуват, ще те сполети същата участ. Така че това е за твое добро.
- Но той ви е братовчед! - избълвах на един дъх. - Той ви е роднина. Как можете да сторите това? Пуснете ме да отида и да го предупредя.
- Да го предупредиш? - изуми се отец Кеърнс. - Нима мислиш, че не съм се опитвал да го предупредя? Предупреждавам го през по-голямата част от зрелия му живот. Сега трябва да мисля за душата му повече, от-колкото за тялото му. Пламъците ще го пречистят. Чрез болката душата му може да бъде спасена. Нима не разбираш? Правя го, за да му помогна, Томас. Има много по-важни нещо от краткото ни съществуване на този свят.
- Вие сте го предали! Собствената ви плът и кръв. Казали сте на Инквизитора, че сме тук!