Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Не ме разбирай погрешно, харесвам късите панталонки, а мотивът за Хелоун е безумно забавен, но ми става студено само като те гледам.

Мистър „Скапана подстрижка“ си свали якето и започна да облича Хелън с него, без дори да я попита дали й е студено. За миг тя си помисли, че би трябвало да откаже, но в мига щом почувства колко топло е якето му, осъзна, че се е смръзнала до кости, и реши, че е по-добре да не се оплаква.

— Облечена съм с дрехите, с които си легнах в леглото — обясни Хелън отбранително, докато издърпваше косата си изпод яката на връхната дреха. Изобщо не се беше замисляла как е облечена, когато се спуска в Подземния свят. — Е… а ти винаги ли заспиваш с тия глупави златисти храсталаци върху ръката си?

Той сведе поглед към ръката си и се подсмихна тихо. Хелън не помнеше да е чувала смях в Подземния свят и почти не повярва, че го чува сега.

— Малко прекалено натруфено, а? Как ти се струва това? — Дървесният клон, който се виеше като змия около горната част на ръката му, се смали, докато вече не беше нищо повече от дебела златна гривна. С гравирани отгоре листа, тя обгръщаше китката му като гривна на белезници. Хелън беше виждала само още един друг предмет да се преобразява с магия като този: поясът на Афродита, който носеше на шията си, замаскиран като сърцевидно колие.

— Кой си ти?

— Аз съм Орион Евандър3. Глава на Римската Династия, Наследник на Династията на Атина, Трети Предводител на Потомците Скитници, и носител на Златния клон на Еней — изрече той с плътен и внушителен глас.

— Ооо — проточи саркастично Хелън. — Да не се очаква да се поклоня или нещо от този род?

За нейна изненада Орион се разсмя отново. Въпреки всичките си надуто звучащи титли, този тип определено не беше надут и високомерен.

— Дафна каза, че си могъща, но никога не е споменавала, че си толкова самоуверена и дръзка — каза Орион. Развеселеното изражение на Хелън помръкна незабавно.

— Откъде познаваш моята… Дафна? — запита тя, неумело изричайки употребата на думата „майка“.

— Познавал съм я цял живот — отвърна Орион, разтревожен. Пристъпи по-близо до Хелън и я погледна в очите, сякаш искаше да й даде да разбере ясно, че вече не се шегува. — Дафна пое голям риск да ми помогне да дойда тук, за да помогна на теб. Не ти ли каза, че идвам?

Хелън поклати глава и сведе поглед, мислейки си за всички съобщения без отговор, които беше оставила на гласовата поща на Дафна.