По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Тъкмо беше влязла в класната стая на момчето, когато някой силно я тупна по рамото.
— Ей! — викна ядно тя, преди да се сети, че момчетата винаги така правят.
Бари Левин я изгледа изненадано.
— Какво ти става?
— О, нищо, разтегнах мускул — бързо отвърна тя. — Какво ново?
— Нищо особено. Готов ли си за теста по френски?
Сърцето й подскочи. Тя учеше испански.
— Тц, ще ме скъсат. Ще изкарам двойка.
Бари се ухили.
— Да бе, да. Господин Пълен Отличник няма да изкара един тест.
Аманда едва успя да се усмихне кисело. С малко повече късмет пред нея щеше да седи някой умник и тя щеше да препише.
Докато денят минаваше, момичето откри някои интересни неща за живота на момчетата. Те не клюкарстваха едно с друго, не си правеха комплименти за дрехите или косата, не си говореха зад гърбовете. Не й се наложи да говори много, просто се правеше на заинтересувана от който и спорт да обсъждаха другите момчета. За щастие на Кен му се носеше името на мълчаливец, затова май никой и не очакваше от нея да започва разговорите.
Единствената й грешка бе, когато някакво момче по време на обяда заяви, че е видяло мишка да претичва по пода на столовата.
— Гнусотия — викна тя.
Останалите момчета я зяпнаха.
Аманда успя да докара мижава усмивка.
— Просто се опитвам да компенсирам това, че на масата ни няма момичета.
Не беше добро оправдание и приятелите му все още изглеждаха объркани, но само след секунди вече говореха за нещо друго и явно забравиха изпълнението й. И Аманда реши, че това е поредното различно нещо у момчетата, защото ако някое момиче направеше нещо, което не е готино, неговите приятелки никога нямаше да простят това.
Когато обядът приключи, вече беше доста доволна от начина, по който успя да се справи с поведението на Кен пред приятелите му. Никой не се държеше странно наоколо и никой не я зяпаше. Аманда стигна до извода, че да се разбира като момче с останалите момчета, няма да е толкова трудно.
Но да се разбира с момичетата можеше и да се окаже сложно. Тъкмо излизаше от столовата, когато я спипа Кара Уинтърс.
— Здрасти, Кен — кокетно срамежливо го поздрави тя. — Добре ли си?
— Да. Защо да не съм?
— Вчера те нямаше.
— А, да. Нищо страшно, просто не ми се идваше на училище.
Кара остана изненадана и тогава Аманда осъзна, че Кен не е ученик, който пропуска часове, само защото няма настроение.
Веднага се поправи:
— Болеше ме гърлото. Но вече съм добре.
— О, хубаво. Просто се чудех… Може ли днес преди френския да се видим и да си преговорим някои спрежения?
Значи Кара Уинтърс беше в класа по френски.
— Ъ, добре, но не съм учил.
Ето сега вече момичето остана истински изненадано.
— Не си ли?
— Напълно забравих, че днес имаме тест, и понеже не се чувствах добре… — Аманда остави гласът на Кен да замлъкне и Кара кимна с разбиране.
Съученичката му се приближи.
— Днес ще оставя теста си така, че да видиш отговорите ми — прошепна тя. — Разбира се, знам, че не обичаш да преписваш, но…
— Може би този път ще направя изключение — отвърна Аманда.
Кара беше напълно доволна. И Аманда си спомни как веднъж и тя самата остана щастлива, че едно момче поиска да препише контролното й. Момчетата определено се бяха уредили.
Но истинското изпитание за нея, естествено, щеше да бъде часът за деца е дарба. Дали щеше да успее и там да заблуди останалите, че е Кен. Миналия месец след едва няколко дни мадам вече знаеше, че Трейси не е наистина Трейси. А сега Аманда щеше да бъде в стаята заедно е другата си роботизирана същност. Дали някой щеше да усети, че нещо не е съвсем наред?
Отиде в часа точно когато и Кен обикновено пристигаше. Тогава дойде и Другата-Аманда. Всъщност едва не се сблъскаха пред вратата на стая 209.
— Здрасти, Кен.
Нима имаше нещо по-странно от това да чуе как собственият й глас й говори? Имаше — това да види себе си през очите на друг. Дори не можа да се накара да погледне.
— Здрасти — измрънка, точно като Кен, и забързано влезе вътре.
Седна на мястото на момчето, остави копринената му руса коса да падне над очите и се огледа по начин, за който се надяваше, че не се набива на очи.
Мадам стана от стола си.
— Вчера говорихме за начините, по които може да използвате дарбите си в избрана от вас професия. Мартин ни разказа, че иска да стане наемник на хора, желаещи да наранят враговете си. Някой иска ли да му зададе въпрос?