Войната на Калибан

На Пракс му се искаше да е с тях.

Вместо това светът му бе навлязъл в нещо като ритъм. Будеше се в апартамента си, защото винаги се прибираше вкъщи през нощта, за да е там, ако Мей се върне. Хапваше каквото намери. През последните два дни вече не бе останало нищо от личните му запаси, но някои от декоративните растения покрай улиците бяха ядивни. Той и без това не беше особено гладен.

После проверяваше труповете.

През първата седмица болницата излъчваше снимки на намерените трупове, за да улесни идентифицирането им. След това трябваше да ходи да ги оглежда лично. Тъй като търсеше дете, не му се налагаше да проверява повечето, но тези, които все пак виждаше, му носеха кошмари. На два пъти бе попаднал на тела, толкова обезобразени, че биха могли да са на Мей, но първото имаше родилно петно отзад на врата, а ноктите на краката на другото бяха с различна форма. Тези мъртви момиченца бяха нечии други трагедии.

След като се увереше, че Мей не е сред загиналите, тръгваше да я търси. В първата нощ след изчезването ѝ бе извадил ръчния си терминал и бе съставил списък. Хора за контакт, които притежаваха официална власт: полицията, лекарите ѝ, враждуващите армии. Хора за контакт, които можеха да разполагат с някаква информация: родителите на другите деца от същото училище, родителите на другите деца в медицинската ѝ група, майка ѝ. Любими места, които да провери: домът на най-добрата ѝ приятелка, обществените паркове, които харесваше най-много, сладкарницата с лимоновия шербет, за който все молеше. Места, където някой би могъл да отиде да си купи крадено дете за секс: списък на барове и бордеи, взет от копие на директорията на станцията. В системата би трябвало да има по-актуална информация, но тя още не работеше. Всеки ден той отмяташе колкото се може повече неща от списъка и когато свършиха, започна отначало.

От списък те се превърнаха в график. Посещаваше полицейското управление през ден, редувайки го с всеки представител на Марс или ООН, който пожелаеше да говори с него. Сутрин, след проверката за нови трупове, обикаляше парковете. Най-добрата приятелка на Мей и родителите ѝ бяха успели да заминат, така че посещението му при тях отпадаше. Сладкарницата беше изгоряла при бунт. Най-трудно откри лекарите ѝ. Д-р Астриган, нейната педиатърка, издаде полагаемите се звуци на загриженост и обеща да му се обади, ако чуе нещо, а когато я потърси пак след три дни, изобщо не помнеше, че са говорили. Хирургът, който бе помагал за изцеждането на гнойта от гръбнака на Мей след първоначалната диагноза, не я беше виждал. Д-р Стрикланд от групата за наблюдение бе изчезнал. Сестра Абуакар беше мъртва.

Другите семейства от групата си имаха собствени трагедии, с които да се справят. Мей не беше единственото липсващо дете. Катоа Мъртън. Габи Солюз. Сандро Вентисиете. Пракс бе видял страха и отчаянието, които пищяха дълбоко в ума му, отразени в лицата на другите родители. Ето защо тези посещения бяха по-трудни за него от огледа на телата. Пречеха му да забрави страха.