Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Обещанието на краля вещер
Обещанието на краля вещер - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обещанието на краля вещер

Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:

Повелята на сестрите дракони Илнезара и Тазмикела отвежда мрачния елф Джарлаксъл и наемника Артемис Ентрери във Ваасанската порта. Двамата се съюзяват с Армията на Кървав камък, за да отблъснат набезите на гоблини, гаргойли, бъгбеъри и други чудовища. Откриват непознати артефакти, притежание на краля вещер Зенги. Артефакти, които използват силите на полуорка Арраян Фейлин, за да издигнат кула и да съживят неговата мощ. Кула, подобна на тази, която Джарлаксъл и Ентрери успяват да разрушат в покрайнините на Хелиогабалус. Артефакти със силата да разрушат или… съградят кралството.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 149
Перейти на страницу:

Тя се протегна, прозя се, разклати глава, за да махне косата от лицето си и потърка очи.

Когато паяжините на съня се стопиха, възбудата на Арраян започна да нараства. Бързо отиде до бюрото си, а босите й крака шляпаха по пръстения под.

Жадно грабна книгата си със заклинания от близката лавица, с другата си ръка разчисти средата на бюрото и се плъзна в стола си, слагайки пръст на правилната отметка в добре съставеното томче, след което го отгърна на раздела „Пророчески магии“.

Докато обмисляше предстоящата задача, пръстите й затрепериха толкова силно, че едва можеше да отгърне страницата.

Арраян се облегна назад в стола си и се насили да си поеме въздух бавно и дълбоко. Припомни си умствените упражнения, които бе научила преди няколко години в една магьосническа кула в далечна Дамара, Щом можеше да се контролира като девойка, със сигурност в средата на двадесетте си години можеше да овладее нетърпението си.

Миг по-късно отново съсредоточи вниманието си върху книгата. Със спокойна ръка магьосницата разучи списъка с потенциални магии, разпозна онези, които смяташе, че ще са й най-полезни, включително комплект магически защити и заклинания за разваляне на офанзивни бариери преди да са се активирали, и се зае с мъчителната задача по запаметяването им.

Потропване по вратата я прекъсна няколко минути по-късно. Внимателният му характер, но с прикрита твърдост, която да покаже, че лекото потропване е било умишлено, й подсказа кой може да е. Обърна се в стола си, докато вратата се отваряше и вътре не надникна голямо ухилено лице с бивни. Разширените очи на полуорка й подсказаха, че е позволила на одеялото да се плъзне прекалено надолу и тя бързо го уви около раменете си.

— Добра среща, Олгерхан — каза тя.

Не се изненада колко ведър ставаше гласът й винаги, щом се появеше точно този полуорк. Физически двамата изглеждаха пълни противоположности, защото чертите на Олгерхан определено даваха превес на оркската му кръв. Устната му бе постоянно извита заради огромните му неравни зъби, а дебелото му чело и единствената рошава вежда хвърляха тъмна сянка върху кървясалите му, изпълнени с недоволство очи. Носът му бе плосък и изкривен, по лицето му имаше малки неравни снопчета козина, а челото му бе наклонено така, че стигаше връхната си точка при внушителната вежда. Не беше твърде висок, някъде между пет и половина и шест стъпки, но изглеждаше много по-грамаден, защото крайниците му бяха дебели и силни, а гърдите му биха стояли пропорционално на човек, по-висок със стъпка от него.

Едрият полуорк облиза устните си и започна да мърда уста, сякаш се канеше да изрече нещо.

Арраян уви малко по-плътно одеялото около себе си. Всъщност не беше особено засрамена, просто не мислеше кой знае какво за подобни неща, макар явно Олгерхан да го правеше.

— Тук ли са? — попита Арраян.

Олгерхан обходи стаята с поглед, очевидно объркан.

— Фургоните — поясни тя и това предизвика усмивка по едрото лице на полуорка.

— Уингхам — каза той. — Пред южната порта. Двадесет цветни фургона.

Арраян отвърна на усмивката му и кимна, но новината предизвика леко безпокойство. Уингхам й беше чичо, макар никога да не го бе виждала за достатъчно дълги периоди, че да го смята близък — него и пътуващата му група търговци. В Палишчук бяха известни просто като „Нехранимайковците на Уингхам“, но за по-обширния регион на земите на Кървав камък групата се наричаше „Смахнатите оръжейници на Странния Уингхам“.

— Представлението е всичко — беше й казал веднъж Уингхам, обяснявайки нелепото име. — Целият — свят обича представленията.

Арраян се усмихна още по-широко, припомняйки си другия му съвет в онзи ден, когато бе едва момиченце, дори преди да отиде до Дамара, за да се обучава в тайнството на магиите. Уингхам й бе обяснил, че името, което несъмнено бе глупаво, беше нарочна визитка, начин да се потвърдят предразсъдъците на хората, елфите, джуджетата и другите раси.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)