Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Той я погледна и отново почувства онова странно безпокойство. Винаги се беше надявал, че един ден тя ще се върне, но никога не го беше вярвал наистина. Сония беше различна. Специална. Винаги бе знаел, че един ден тя ще се измъкне от копторите. Тя наистина беше специална, и то по начин, който дори не би могъл да си представи. В нея имаше магия! Само че се беше проявила в изключително неподходящо време. Защо не я беше открила, докато си приготвяше рака или докато си лъскаше обувките? Защо трябваше да го направи пред всички магьосници от Гилдията?
Но станалото – станало. Той трябваше да направи всичко възможно, за да я опази от тях. Така поне щеше да прекара повече време с нея. Струваше си, дори това да означаваше проблеми с Рави. Но изобщо не му харесваше да я вижда толкова разтревожена...
– Не се притеснявай. Докато магьосниците слухтят по коридорите, на Крадците въобще няма да им е до нас.
– Шшшт! – прекъсна го тя, вдигайки предупредително ръка. После стана от леглото и отиде в центъра на стаята. Завъртя се на място, оглеждайки внимателно стените. После спря и се ослуша напрегнато. Той също напрегна слух, но не чу нищо необичайно.
– Какво има?
Тя поклати глава и изведнъж потрепна. Лицето й се изкриви от изненада и страх. Сери скочи разтревожен.
– Какво има? – попита отново той.
– Търсят ни – изсъска тя.
– Нищо не чувам.
– Не би могъл – отвърна тя с треперещ глас. – Аз ги виждам, само че не с очи. Сякаш ги чувам, но не съвсем, защото не мога да разбера какво казват. Повече прилича на... – тя си пое дълбоко дъх и рязко се обърна. – Търсят ме с умовете си.
Сери я погледна безпомощно. Каквито и съмнения да беше имал в магическите й сили, можеше да ги отхвърли завинаги.
– Могат ли да те видят?
Тя го погледна уплашено.
– Не знам.
Сери свиваше и разпускаше безпомощно юмруци. Той беше толкова уверен, че ще успее да я опази от тях, но на света нямаше нито едно място, където да я заведе, нямаше стени, зад които да я скрие от това. Той си пое дълбоко дъх, пристъпи към нея и я улови за ръцете.
– А можеш ли да им попречиш да те видят?
– Как? Не знам как да използвам магията!
– Опитай! – настоя той. – Опитай нещо. Каквото и да е!
Тя поклати глава, но изведнъж се напрегна и пребледня като платно.
– Този като че ли погледна право в мен... – Тя се обърна към Сери. – Но после ме подмина. Продължават да гледат покрай мен. – Устните й бавно се разтеглиха в усмивка. – Те не ме виждат.
Той я погледна в очите.
– Сигурна ли си?
Тя кимна.
– Да.
Девойката издърпа ръцете си от неговите, отиде до леглото и седна на него със замислено изражение на лицето.
– Мисля, че вчера направих нещо, когато онзи магьосник едва не ни хвана. Като че ли се направих невидима. Иначе щеше да ме открие. – Тя внезапно вдигна глава, но бързо се успокои и се усмихна. – Все едно са слепи.
Сери въздъхна облекчено и поклати глава.
– Ама как ме изплаши, Сония. Мога да те скрия от очите на магьосниците, но от умовете им – това вече е свръх силите ми. По-добре да се махнем оттук. Знам едно местенце встрани от Пътя, където можем да останем няколко дни.
В Заседателната зала на Гилдията цареше тишина, нарушавана само от тих шепот или дишане. Ротан отвори очи и огледа познатите лица.
Какво винаги, той почувства леко смущение при вида на потъналите в ментална работа магьосници. Не можеше да се отърве от усещането, че ги шпионира, че наднича в интимните им занимания.
Но за пореден път по детски се развесели от различните изражения на лицата им. Някои магьосници се мръщеха, други изглеждаха озадачени или изненадани. Повечето може би спяха, лицата им бяха спокойни и безизразни.
Долавяйки тихо похъркване, Ротан се усмихна. Лорд Шарел се отпусна назад в стола си, а плешивата му глава клюмна на гърдите му. Очевидно опитите да успокои съзнанието си се бяха оказали твърде ефективни.
– Но той не е единственият, който се разсейва от работата, нали, Ротан?
Денил отвори едното си око и се усмихна. Ротан поклати неодобрително глава и отново огледа магьосниците, за да провери дали приятелят му не е нарушил концентрацията им. Денил само помръдна леко рамене и отново затвори окото си.
Ротан въздъхна. Досега трябваше да са я намерили. Огледа отново лицата на съсредоточените в търсенето магьосници и сви скептично устни. „Още половин час” – реши той. Затвори очи, пое си дълбоко дъх и отново се зае с упражнението за ментална релаксация.
Към обяд жизнерадостните слънчеви лъчи най-после успяха да прогонят спусналата се над града гъста мъгла. Денил застана до прозореца, наслаждавайки се на тишината. Печатащите машини, макар и много по-ефективни от писарите, вдигаха ужасен шум, от който му звънваха ушите.