![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Служа на Империята!
Повелителят се обърна. Видя граф Тарвус, закован в доспехи от черна стомана. Графът ниско се поклони:
- Позволете ми да пратя моите юнаци в атака, Императоре мой!
- Добре. Заемете позициите на Шести легион, за да може той да се прегрупира под ваше прикритие, графе... Няма да забравя вашата услуга.
- Изпълнявам дълга си - с достойнство, но и задоволство от последната фраза отвърна благородникът.
Докато баронските дружини, пъстро облечени и още по-разнообразно въоръжени, се изнасяха напред, Императорът заповяда на Първи легион да се подготвя за атака.
Фесис не си пилееше времето да се състезава с хлапетата, изкарани от Орден Кутул на бойниците, в точно мятане на кълбовидни мълнии. В куртката си на Сив боец той пълзеше по стената, използвайки два специални ножа с много тънки, но извънредно здрави остриета. За щастие, в зидовете имаше достатъчно дълбоки фуги, не му се налагаше да ги забива със сила.
Катереше се откъм реката. От тази посока никой не чакаше нападение, пък и то бе невъзможно - настъпващи оттук кохорти трябваше да преодолеят широката водна преграда, а после и стръмен бряг.
Освен всичко друго, Фесис разчиташе откъм тази страна на кулата да няма много охрана. Не му се искаше да бележи пътя си с трупове преди това наистина да стане наложително.
...Когато стигна до първата тераса, мускулите на ръцете му вече хлипаха за почивка.
Фесис се шмугна през близката до балкона бойница, като в движение преметна от гърба глефата, готов за бой...
Ослепително сияние го обгърна и се стече по предвидливо изградения магичен щит.
"Ха, заклинание за обездвижване... Охо, че и задушаващо! Хитро, хитро..."
Можеше да бъде доволен от себе си. Почти. От яркото избухване на разрушената магия в очите му още играеха дъгоцветни петна. Нищо не виждаше.
"Хайде, няма време - подкани се мислено. - Не ти е за първи път да действаш на сляпо!"
И той се преметна през парапета към стълбището, водещо до вътрешния двор на крепостта
- Повелителю, изгарям от срам - граф Тарвус стоеше на едно коляно пред Императора. - Дружините на бароните...
- Бягат като овце! - не издържа и довърши легатът Невкратий.
Васалното опълчение се огъна още при първата кълбовидна мълния, избухнала в редиците им. Повече не им трябваше. С рев на ужасено стадо добитък те се втурнаха назад, като при позорното си бягство дадоха повече жертви, тъпчейки се един друг, отколкото от огнените стрели и крилатите змии на маговете.
Единственото разумно нещо, което направиха опълченците, беше, че се опитаха да се спасят през сухия ров - там обаче ги застигна най-после събудено заклинание и малцина успяха да излязат живи. За щастие самото заклинание не можеше да поразява навън. Така отстъпващите поне не смесиха, нито объркаха редиците на готовия за решителен пробив Първи легион.
Отгоре, от стените на кулата долиташе силен подигравателен смях, който лютиво пареше слуха на легионери, командири и самия Император.
Впрочем, повелителят не очакваше нещо сериозно от баронските дружини. Но пък и не вярваше, че васалното опълчение ще хукне да се спасява толкова скоро.
Той си пое въздух и сви рамене. Какво пък - още по-добре. Повече огнени стрели в гърбовете на баронските пишман-юнаци -по-малко смърт в гърдите на легионерите. Силите и резервите на маговете не бяха неизчерпаеми...
Черна крилата сянка рухна от тъмното небе, но тупна посечена надве от единия от Волните. Второто изчадие се търкулна, сразено от двуръчния меч на графа, който даже не си даде труда да се изправи.
- Моля за извинение, Императоре мой. Изцапах ви ботушите -изискано смутено каза графът. - Все едно бе разплискал вино на прием или бал.
- Благодаря - сдържано кимна Императорът. - И това няма да го забравя. А за вашия отряд, графе, също ли ще се срамувате?
- За тях, не. - Тарвус с елегантен жест избърса острието на меча с дантелена кърпа, след което небрежно я захвърли. - Но виждам, че Негово величество готви решителен щурм на цитаделата. Струва ми се безсмислено преди последния удар да жертваме седемстотин тежкопехотинци, обучени да щурмуват скални убежища на разбойници, които често имат наглостта да върлуват из покрайнините на моите владения. Предполагам, че ще се съгласите, повелителю...
Императорът мълчаливо кимна.
Заслепеният от охраняващото заклинание Фесис се натъкна на още едно и в последния момент зърна някакви смътни фигури, които издадоха стреснати възклицания. Този път той успя да предпази очите си, но, уви, противникът го беше забелязал. За щастие враговете видяха и светкавиците на парализиращата магия.