По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Политиката открай време играеше важна роля в Живота на Головко. Член на партията още от осемнайсетгодишна възраст, той беше изучавал писанията на Маркс и Ленин с плам и макар с годините този плам да бе угаснал, логически стройните теории продължаваха да въздействат върху съдбата му, докато накрая се изпариха от съзнанието му, за да останат само професионалните му знания и стремежи. Той успя да преодолее исторически насложилата се антипатия към Америка, към блоковото мислене и разделение на света като сфери на влияние само на двете суперсили, едновременно подтикващи света към последната световна война.
Чувството му за национална гордост още го принуждаваше да мечтае за победата на Русия, обаче Русия бе изгубила надпреварата и не му оставаше нищо друго, освен да приеме фактите. Сега най-важното бе окончателното прекратяване на Студената война и заедно с нея — смъртно опасното противопоставяне на Съединените щати и родината му. Напоследък двете велики сили действително осъзнаваха общите си интереси и понякога си сътрудничеха. Вече имаше такива прецеденти. Иван Еметович Райън се беше обърнал за помощ към него при конфликта между САЩ и Япония и двете страни заедно бяха постигнали една жизненоважна цел… но за съжаление това все още се пазеше в тайна. Но защо онзи изменник Килти ще избере да разкрие тъкмо тази тайна, а не някоя друга например? Но не, сега неговата страна отново беше изправена пред задънена улица и руските медии, получили немислима доскоро свобода, със стръв щяха да подемат темата, също както задокеанските им колеги… или дори щеше да стане нещо още по-лошо, дявол да го вземе — а тъкмо сега той не можеше дори да позвъни по телефона!
Тези кораби, за да включат двигателите им… хм, явно е имало някаква причина. Райън или е замислил нещо, или си е припомнил стария занаят — нали един шпионин винаги си остава шпионин, — за да изиграе чуждите разузнавания. Но и при двата варианта Головко нямаше много възможности за избор.
— Да се сформира спешно специална група за действие в района на Персийския залив. Да се използват всичките резерви, с които разполагаме. Действайте с максимална бързина. Америка ще се опита да реагира на последните промени в района на Залива. Първо, трябва да сме наясно какво става там. Второ, какво евентуално са узнали американците. И трето, какви са техните намерения. Това е в ресора на генерал Бондаренко, понеже само той се познава с висши американски командири и има представа от начина им на мислене и действие.
Условията, каза си той, са отлични. Нито е много горещо, нито пък прекалено студено. Центърът „Джейвитс“ беше до реката и въздухът бе влажен, което също благоприятстваше за мисията му. Ще остави контейнера в залата и няма да има ултравиолетови лъчи, които да повредят съдържанието му. За останалото грижата не беше негова. Пратеникът излезе от таксито и тръгна към главния вход.
За пръв път попадаше в такава грамадна сграда, затова в първите минути се обърка. Връчиха му брошурата с програмата на изложбата заедно с малка пластмасова карта с надпис „Посетител“, която той окачи на ревера си. В брошурата намери план на павилионите и азбучен списък на производителите. Едва успя да прикрие смутената си усмивка — ако искаше да огледа всеки щанд, нямаше да му стигнат и три дни. Затова реши просто да позяпа автомобилите, както всички останали посетители.
Оглеждаше се предпазливо за смукателните решетки и отдушниците към климатичната инсталация. Най-добре би било да постави контейнера в някоя от климокамерите, изтласкващи десетки кубици освежен въздух към тавана на залата, ала това не беше предвидено в инструкциите му. Преди години във Филаделфия бе избухнала епидемия от малария й от нея американците се бяха убедили в необходимостта да се поддържа чистотата на климатичните съоръжения. Оттогава ги почистваха задължително с хлор, а хлорът изтребваше вируса безмилостно. Вдигна поглед от лъскавата многоцветна брошура и забеляза големите отвори на тавана за циркулацията на въздуха. От тях охладнелият въздух се подаваше в залата, за да стигне чак до пода. Но замърсеният въздух, затоплен от човешките тела, се издигаше нагоре, понеже беше по-лек от студения, и се засмукваше от инсталацията, за да бъде охладен, евентуално овлажнен, пречистен и донякъде дезинфектиран. Така че от него се искаше само да избере участък, в който циркулацията на въздуха щеше да му бъде помощник, а не враг… Продължи да се шляе привидно безцелно и все гледаше да застане под някой вентилационен отвор, за да усети по кожата си нежния полъх на хладния въздух.