По заповед на президента

В базата на ВМС на САЩ край остров Диего Гарсия девет морски съда се готвеха да излязат в открито море.

Синхронното буботене на мощните двигатели не можеше да се чуе на хиляди километри, но топлинното поле бе лесна мишена за насочване на инфрачервените детектори на шпионските спътници, особено през нощта.

Това веднага привлече вниманието на Сергей Головко и той побърза да събере екипа от специалисти, за да обсъдят промените в обстановката.

— Къде е групата американски самолетоносачи? — започна Головко, защото знаеше, че Америка обича да разхвърля самолетоносачите си по всички световни океани.

— Вчера бяха край атола, с курс на изток.

— Нима се изтеглят от района на Персийския залив?

— Тъй вярно. Запланували са съвместни учения с австралийски кораби, под кодовото наименование „ЮЖЕН ПРИЗ“. Нямаме сведения, че това учение ще бъде отложено.

— Тогава защо подготвят за отплаване кораби, предназначени да пренасят пехотни подразделения?

Руският аналитик уморено махна с ръка.

— Редно е и те да се отправят към района на учението, но при тази суматоха в Персийския залив може би ще се наложи да коригираме изводите си.

— Нещо ново от Вашингтон? — запита Головко.

— Райън продължава да лавира между засадите на политическата сцена — докладва завеждащият секцията за американската политика. — Обаче засега не може да се похвали с успех.

— Но ще се справи ли?

— Нашият посланик вярва в успеха му, както и тамошният ни резидент, обаче никой от двамата не мисли, че Райън ще се наложи със сила. Сега там цари бъркотия. Америка винаги се е гордяла с плавните преходи при предаването на властта от един президент към друг, ала дори и техните закони не поощряват това, на което сме свидетели сега. При това положение той не може да противодейства активно на политическите си съперници…

— Действията на Килти могат да се определят само като опит за държавна измяна — отбеляза Головко.

— Не, според техните закони това не се наказва, обаче правните експерти ми обясниха, че ще е много трудно да се прогнозира изходът от тази политическа битка. Следователно Райън ще остане в Белия дом, понеже пръв се е настанил в Овалния кабинет.

Головко мрачно кимна. Отвличането на „Червения Октомври“ и аферата с Герасимов в никакъв случай не биваше да стават обществено достояние. Той и неговото правителство знаеха много за първия провал, но само подозираха за втория. При залавянето на руската подводница американските специални служби заслужиха похвалите на тогавашния президент и може би именно затова бяха избрали Райън да се справи и с Николай Герасимов или Коля, както го наричаше Головко в мислите си.

Да, сигурно точно така бе станало. От дистанцията на времето тази хипотеза изглеждаше все по-правдоподобна, а разиграната хазартна ситуация му вдъхваше неволно уважение към противника. Но опасността руската общественост да узнае за тези две позорни петна в архивите на КГБ ставаше се по-очебийна, а той още не бе успял да се свърже директно с Райън преди да е избухнал поредният дипломатически скандал. Явно в Щатите нещо се мътеше. Проблемът опираше до вредата, която ще бъде нанесена на пълномощията на американското правителство. Още по-зле беше навикът на Райън да работи само С малобройна група съветници — очевидно наследен от годините в ЦРУ — вместо да впрегне усилията на цялата си администрация, да ги накара да действат в синхрон, като симфоничен оркестър. Инстинктът му подсказваше, че Райън би бил склонен към сътрудничество и ще се довери на вчерашните си врагове, щом се налага да действат в името на общите им интереси, обаче онзи предател Килти вече беше извършил непоправимото, като бе издрънкал пред американските репортери тези две истории и бе поставил правителството в безизходна ситуация! Но какво друго може да се очаква от политиците?