Диамантен меч, дървен меч [bg]

Всички заобикалящи цитаделата на Лилавия орден пристройки бяха завладени от имперските войници. Арбалетчиците вече делово брояха с порой железни болтове вражеските бойници на кулата. Пехотата търсеше каменни зидове за укритие.

Съвсем навреме. От кулата се откъсна първата кълбовидна мълния. Разклонена синкава светкавица се срина надолу и трясъкът й се сля с агонизиращия вопъл на някой нещастник, който нямаше никога повече да празнува победа с другарите си... нито да носи бремето на пораженията.

Въпреки това отговорът на вълшебниците бе повече от вял.

Очевидно магическият удар на Императора ги бе раздрусал и смачкал готовите за действие заклинания. И сега, за да успеят опитните магове да изградят ново заклинание, към бойниците се пращаха послушници и ученици, едва обучени да мятат огнени стрели.

Заедно с огнените кълба обаче скоро заваляха и някакви черни зъбати твари, които се вкопчваха в гърбовете на войниците. По каменния мост запъплиха ранени. Устремният щурм беше спрял, водеше се престрелка. Редиците на двете страни оредяваха.

Фесис се отърси от вцепенението. Все още бе втори легат и нямаше значение, че на страната на Императора посредством бялата рицарска ръкавица са се включили едни доста опасни съюзници.

Бившият боец на Сивото братство се втурна напред като сянка. Трябваше да подкрепи другарите си легионери. По своя си, сив начин - в тила на противника.

Волните бяха мълчалив народ, но този път викаха, без да спират:

- Лечител! Лечител! Повелителят е ранен! Императорът ги чу през отстъпващата пелена на безсъзнанието. Второто, което усети, бе ехото на болката в цялото му тяло. Под доспехите бе мокър. Кървава пот. Гадно. Носеха го на ръце. Отдалечаваха се от крепостта...

- Стой! - извиси глас Императорът.

Волните се заковаха на място и млъкнаха. В мълчанието им се усещаше почуда... и облекчение. Да, тежкоранен не би могъл да говори толкова ясно и твърдо.

- Назад! Към крепостта! Боят още не е свършил! Помогнете ми. .. докато си усетя краката.

Слабостта отстъпваше. Като че ли повече нямаше и кръвоизливи.

Волните незабавно изпълниха заповедта. Те никога не се колебаеха и не умуваха в такива моменти.

Императорът рязко смъкна ръкавицата и огледа дланта си.

Под засъхналата кръв видя множество порезни ранички, сякаш е бил кълцан с десетина остри, зли и тънки ножчета.

Отпред се чу хоров вопъл на ударени от мълния войници и владетелят забрави за своите болки. Неговите воини умираха! А той, той беше на път да ги изостави!

- Назад! Към врага!

Край останките от портата той отстрани с жест Волните и тръгна сам. През рамо видя готовите да нахлуят в крепостта кохорти на Осми и Шестнайсети легион. Между стройните войнишки редици на редовната армия сновяха безформените дружини на останалите верни му барони.