По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Добър ден — поздрави митническият инспектор, взе паспорта му и го разгърна. Изглеждаше износен, изпъстрен с печати за входни и изходни визи. Най-после намери една празна страница и се приготви да я подпечата. — С каква цел посещавате Съединените щати?
— Пътуването ми е с делова цел — отвърна пратеникът. — Пристигам заради автомобилното изложение в центъра „Джейвитс“.
— Аха — промърмори инспекторът, без да се вслушва в отговора на пътника, подпечата паспорта му и посочи към следващата опашка. — Нещо за деклариране?
— Не. — Най-добре се приемаха простите и ясни отговори. Втори инспектор огледа съдържанието на чантата върху екрана на апарата, но не откри нищо интересно. Пратеникът, пропуснат отвъд граничната зона, взе чантата си, после и куфара от транспортната лента, и излезе.
Зарадван от първия успех, мъжът се нареди на втората опашка и за по-малко от пет минути дойде неговият ред. Първата му грижа — граничният контрол и митническата проверка — вече беше зад гърба му. Следващата беше свързана с таксито — ами ако са му изпратили специално подбрана кола? Притисна чантата към себе си и се остави жената зад кормилото да го поведе по непознатите улици. На няколко пъти се озърна назад, за да провери дали не ги следва някаква кола. Уличното движение бе така претоварено, че трудно можеха да се проследят десетките автомобили, още повече че същите жълти таксита се оказаха със стотици, наблъскани по платното като стадо подплашени говеда. Единствената неприятна изненада през този ден се оказа прекалено дългото разстояние между хотела и търговския център „Джейвитс“ — налагаше се да потърси второ такси. Но посещението не можеше да бъде отлагано, затова пратеникът реши да тръгне към изложението веднага след като се настани в хотела.
Макар и напрегнат, мъжът се радваше на лекотата, с която се справяше досега. Скоро щеше да поеме по обратния път и след двадесет и два часа щеше да се прибере в дома си. Досега бе пропътувал хиляди километри и се чувстваше леко уморен от пътуването, въпреки че в самолета бе поспал. Най-важното бе, че за разлика от много други, се оказа издръжлив на дълъг път. Поръча си обяд от менюто на хотела за сервиране по стаите, после се преоблече, преметна през рамо пътната си чанта, слезе във фоайето и взе такси. Автомобилно изложение ли? Е, какво пък, той винаги бе обичал автомобилите.
Останалите деветнадесет пратеници също вече идваха в Новия континент — отначало в Бостън, после в Ню Йорк, последен кацна самолетът с пратеника на летището „Дълес“.
— Трябва да се научите да разбирате хората — поучаваше ги Кларк.
Този клас определено беше на ниво. За разлика от учениците в обикновените училища, тези момчета наистина искаха да научат нещо от лекциите му. Тези мисли го отведоха към онези отдавна отминали дни, когато той седеше на чина в един от класовете във Фермата — беше в разгара на Студената война — и когато всеки копнееше за мига, когато ще заприлича на Джеймс Бонд и действително вярваше донякъде в този мит — въпреки суровите предупреждения на преподавателите. Повечето от тогавашните му съученици бяха дошли във Фермата направо от колежите и познаваха повече книгите, отколкото реалността. Повечето се учеха усърдно и се представиха отлично на изпитите. Но имаше и неудачници, а в този безмилостен занаят слабите оценки причиняваха страшни последици. Мнозина осъзнаха навреме, че трябва да се захванат с друга кариера. На този клас обаче Кларк възлагаше големи надежди. Тези момчета не бяха дошли с дипломи от престижни колежи, обаче бяха научили от живота доста неща. И знаеха, че за разлика от колежите, тук всяка добре усвоена лекция един ден може да им спаси кожата.
— А ще се опитват ли агентите ни да ни лъжат?
— Вие бяхте от Питсбърг, нали, господин Стоун?
— Да, сър.
— Прочетох в досието ви, че сте работили със засекретени информатори, с които сте си уреждали срещи по улиците. Е, те нито веднъж ли не се опитаха да ви излъжат?
— И това се е случвало — призна Стоун.
— Ето че сам си отговорихте на въпроса. Ще ви лъжат: за ролята си в операциите, за опасностите, на които уж били изложени, за всичко, дори и за най-дребното. Затова си позволявам да ви повторя най-важното от днешната ни тема: трябва да се научите да разбирате хората. Трябва да се научите да схващате промяната в настроението на всеки от тях. Ето например вие, Стоун, попадали ли сте на информатор, който ви поднася откровени небивалици?
— В повечето случаи.
— А кога се е случвало? — полюбопитства Кларк.