Диамантен меч, дървен меч [bg]

Беше настъпил часът да разбере наистина ли полученият дар е толкова ценен и могъщ.

Двайсетина души, облечени в обикновени войнишки доспехи, се вляха в бронирания и настръхнал с оръжия и обсадни стълби човешки поток.

Смъртоносният удар на защитниците се бавеше.

Когато обсадните стълби заприличаха на узрели гроздове, откъм зъбците свирнаха първите стрели - обикновени, пуснати от простосмъртната стража на крепостта.

- Калпава охрана, къде бяха досега?! - чак ругаеха от досада към толкова небрежната служба легионерите. След това зазвънтяха мечове.

Императорът и свитата му стояха пред портата на моста над наводнения ров. Всъщност, портата бе дънище на подвижен мост над сухия трап, на който кохортите вече не обръщаха внимание, а той и не се виждаше под натрупани греди, на места дори изцяло запълнен с чували тежка мокра пръст.

Императорът чувстваше, че трепери. В гърдите му се надигаше някакво лудо усещане за сила, сякаш можеше сам-самичък да смачка Дъгата като хлебарка. С усилие той си наложи да мисли по-трезво, дори свали шлема. Студеният въздух погали потното му от възбуда чело.

"Да видим" - рече си той и бавно вдигна ръка. Присви преценяващо очи.

Тежкият мост-порта между двете стражеви кули изглеждаше несъкрушим - изграден бе от дебели греди, скрепени с недокоснат от ръжда стоманен обков. И най-мощният таран би ги блъскал много часове, ако не и дни.

Юмрукът на повелителя на Мелиин сочеше портата. Бялата костена ръкавица сякаш слабо мъждукаше в тъмнината. Лявата ръка на Императора бавно се сгъна, все едно юношата с василисково знаме вместо плащ се готвеше да халоса входа към твърдината с пестник.

Кръвта му се раздвижи по странен начин и сякаш се оттегли от всички мускули и органи. Крайниците леко изтръпнаха...

Кипящата вода на живота се устреми към левия юмрук като яростна морска вълна, облиза по пътя си мозъка, отми пяната на омразата към маговете, понесе я напред и я усили в неистов унищожителен ураган! Вълната се надигна, Императорът имаше чувството, че от небесата са обрулени облаците, луната, звездите... Той удари - като селски пехливанин, право в портата.

И закрещя от болка. Ледени щипки стиснаха дланта му, плъзнаха се нагоре към рамото.

Залитна и се свлече в ръцете на верните си телохранители, които мигом понесоха безчувствения си господар назад...

Фесис видя всичко отстрани. Той, чувствителният към магия, сам щеше да припадне още преди удара. Императорът изведнъж се беше превърнал в пламтяща клада от Сила. Фесис през стиснатите си клепачи виждаше сърцето на повелителя, което тласкаше не просто кръв. а някаква развилняла се стихия, която се фокусираше от бялата рицарска ръкавица... кожата се спука, кръвта пръсна върху тайнствения дар на Хаоса и Мрака...

Магия на кръвта! Най-мощната от всички познати - ако я върши подходящ човек. Потайна и тъмна, забранена за употреба, освен при най-най-крайна нужда навсякъде, дори и в Долината, където опитни вълшебници имаше, колкото ти душа поиска. И при все че Фесис знаеше на какво е способно този вид чародейство, изригването бе повече от стряскащо. Рицарската ръкавица усилваше бойната мощ на заклинанието до невероятни предели. И на всичко отгоре - заклинанието бе сплетено по абсолютно непознат начин.