Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Джайм вдигна ръце да прикрие лицето си и веригите на китките му издрънчаха.

— Лейди Старк — изхриптя гласът му. — Боя се, че не съм в много добра форма да ви посрещна.

— В мен гледайте, сир.

— Светлината изгаря очите ми. Един момент, ако благоволите.

Не бяха разрешили бръснач на Джайм Ланистър от нощта, когато го плениха при Шепнещия лес, и сега рошава брада покриваше лицето му, толкова подобно на това на кралицата някога. Блеснали златни в светлината на лампата, мустаците и брадата му му придаваха вид на някакъв жълт звяр, величествен, макар и във вериги. Немитата му коса падаше до раменете, сплъстена и разчорлена, дрехите му бяха прогнили, лицето му беше пребледняло и мършаво… но въпреки всичко силата и мъжката му красота все още си личаха.

— Разбирам, че виното, което ви пратих, не ви е харесало.

— Такава внезапна щедрост ми се стори някак подозрителна.

— Мога да заповядам да отсекат главата ви, когато поискам. Защо да ви тровя?

— Смърт от отрова може да изглежда по-естествена. По-трудно е да се твърди, че главата ми просто си е паднала от раменете. — Той вдигна очи от пода и котешки зелените му очи се свиха от светлината. — Бих ви поканил да седнете, но вашият брат забрави да ми осигури стол.

— Мога да постоя.

— Нима? Изглеждате ужасно, длъжен съм да кажа. Макар че може да е просто от светлината. — Беше окован за китките и глезените, всяка белезница вързана с верига за останалите, така че да не може нито да стои, нито да лежи удобно. Веригите на глезените бяха приковани към стената. — Гривните ми достатъчно тежки ли са според вас, или сте дошли да ми добавите още няколко? Мога да ви подрънкам с тях, ако искате.

— Вие сам си го причинихте — напомни му тя. — Предложихме ви всичките удобства на килия в кула, отговарящи на вашия род и сан. А вие ни се отплатихте, като се опитахте да избягате.

— Килията си е килия. Пред някои под Скалата на Кастърли тази тук ще прилича на лятна градинка. Един ден може би ще ви ги покажа.

„Дори да се бои, крие го добре“ — помисли Кейтлин.

— Един окован човек би трябвало да държи по-учтив език, сир. Не съм дошла тук, за да слушам заплахите ви.

— Нима? В такъв случай сигурно сте дошли да се позабавлявате с мен? Казват, че на вдовиците им омръзвали празните легла. Ние в Кралската гвардия се заклеваме никога да не се женим, но предполагам, че бих могъл да ви обслужа, ако сте дошла за това. Налейте ни малко от това вино, свалете си роклята и ще видим дали може да се направи нещо.

Кейтлин го изгледа с погнуса. „Имало ли е някога мъж толкова красив и в същото време толкова отвратителен като него?“

— Ако това го кажехте пред сина ми, щеше да ви убие на място.

— Само ако съм с ей тия. — Джайм Ланистър издрънча с веригите си. — И двамата знаем, че момчето го е страх да се изправи пред мен в двубой.

— Синът ми може да е млад, но ако го смятате за глупак, горчиво се лъжете… а освен това имам чувството, че не предлагате с такава охота предизвикателства, когато имате армия зад гърба си.