Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Джайм си наля последното вино.

— Той препусна към Червената цитадела с няколко свои приятели и извика принц Регар да излезе, за да умре. Но Регар не беше там. Ерис изпрати стражите си да арестуват всички заговорници в убийството на сина му. Другите, струва ми се, също бяха синове на лордове.

— Етан Гловър беше скуайър на Брандън — каза Кейтлин. — Само той оцеля. Другите бяха Джефри Малистър, Кайл Ройс и Елберт Арин, племенник и наследник на Джон Арин. — Странно как още помнеше имената им след толкова години. — Ерис ги обвини в измяна и призова бащите им в двора, за да отговорят на обвиненията, със синовете им като заложници. Когато дошли, той заповядал да ги убият без съд. Бащите, заедно със синовете.

— Съд имаше. В известен смисъл. Лорд Рикард поиска съд в двубой, и кралят уважи искането му. Старк се снаряжи за бой, мислейки, че ще се дуелира с някого от Кралската гвардия. С мен например. Но вместо това го въведоха в тронната зала и го провесиха от гредите, докато двама от пиромантите на Ерис палеха огъня под него. Кралят му каза, че огънят брани честта на дома Таргариен. Така че за да докаже лорд Рикард невинността си като съучастник в заговора, трябваше… ами, да не изгори.

— Когато огънят се разгоря, доведоха Брандън — продължи той. — Ръцете му бяха вързани зад гърба, а на врата му имаше мокра кожена връв, прикрепена към устройство, което кралят си беше поръчал от Тирош. Краката му обаче бяха оставени свободни, а дългият му меч беше положен долу, малко извън обсега му. Пиромантите печаха лорд Рикард бавно, подклаждаха грижливо огъня, за да се получи равномерна топлина. Първо пламна плащът му, после дрехата под него, и скоро той се оказа облечен само в метал и пепел. След това щеше да започне да се пече самият той, закани се Ерис… освен ако синът му не успее да го освободи. Брандън се опита, но колкото повече се бореше, толкова по-здраво се стягаше връвта около гърлото му. Накрая се удуши сам… Колкото до лорд Рикард, стоманата на нагръдника му доби вишневочервен цвят преди края, а златото на шпорите му се разтопи и закапа в огъня. Аз стоях в подножието на Железния трон, в бялата си броня и белия плащ, а главата ми беше пълна с мисли за Церсей. След това Джеролд Хайтауър лично ме отведе настрана и ми каза: „Дал си клетва да пазиш краля, не да го съдиш.“ Това беше Белия бик, верен до самия край и по-добър от мен, всички са единодушни по този въпрос.

— Ерис… — Кейтлин усети вкус на жлъчка в гърлото си. Историята беше толкова отвратителна, че тя подозираше, че е истина. — Ерис беше луд, цялото кралство го знаеше, но ако искате да ме накарате да повярвам, че сте го убили, за да отмъстите за Брандън Старк…

— Не твърдя такова нещо. Старките не значат нищо за мен. Ще кажа, че би ми било много странно някой да ме обича заради добрина, която никога не съм извършвал, а всички да ме мразят заради най-доброто дело в живота ми. При коронясването на Робърт трябваше да коленича пред кралския му крак до Великия майстер Пицел и евнуха Варис, за да може той да ни прости престъпленията, преди да ни вземе на служба. Колкото до вашия Нед, той трябваше да целуне ръката, която посече Ерис, но предпочете да сгълчи задника, седнал на трона на Робърт. Мисля, че Нед Старк обичаше Робърт повече от брат или баща… дори от вас, милейди. Той никога не изневери на Робърт, нали? — Джайм се изсмя пиянски. — Е, лейди Старк, не ви ли се струва всичко това ужасно забавно?

— Не намирам нищо забавно у теб, Кралеубиецо.

— Пак същото име. Всъщност не мисля, че ще ви чукам. Кутрето ви го сложи пръв, нали? Никога не ям от чужда паница. Освен това не сте и наполовина толкова хубава като сестра ми. — Усмивката му режеше. — Никога не съм лягал с друга жена освен с Церсей. По своему, аз съм дори по-верен, отколкото беше вашият Нед. Горкият мъртъв Нед. Та кой се беше изсрал на честта си, питам ви? Как се казваше онова копеле, синът му?

Кейтлин отстъпи към вратата.

— Бриен!

— Не, не беше това. — Джайм Ланистър вдигна каната. По лицето му потече тънка струйка, яркочервена като кръв. — Сняг, така беше. Какво бяло име… като хубавичките плащове, които ни дават в Кралската гвардия, когато положим хубавичките си клетви.

Бриен отвори вратата и влезе в килията.

— Извикахте ли ме, милейди?

— Дай ми меча си. — Кейтлин протегна ръка.