Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Само истината?

— О, ама вие истината ли искате? Внимавайте, милейди. Тирион казва, че хората често жадуват за истината, но рядко им харесва вкуса й, когато им я поднесат.

— Достатъчно силна съм, за да чуя всичко, което решите да кажете.

— Ваша воля. Но първо, ако обичате… виното. Гърлото ми е попресъхнало.

Кейтлин провеси лампата на вратата и придърпа чашата с каната. Джайм плисна от виното на устата си преди да глътне.

— Кисело и гадно. Но ще свърши работа. — Опря гръб на стената, прибра колене към гърдите си и се втренчи в нея. — Първият ви въпрос, лейди Кейтлин?

Кейтлин не знаеше колко дълго може да продължи тази игра и реши да не губи време.

— Вие ли сте бащата на Джофри?

— Нямаше да ме попитате, ако не знаехте отговора.

— Искам да го чуя от вашата уста.

Той сви рамене.

— Джофри е мой. Както и другите отрочета на Церсей, предполагам.

— Признавате, че сте любовник на собствената си сестра?

— Винаги съм обичал сестра си, а вие вече ми дължите два въпроса. Живи ли са все още всички мои близки?

— Сир Стафорд Ланистър е убит при Волско кръстовище, както ми съобщиха.

Джайм остана безразличен.

— Чичо Дръвник, както го наричаше сестра ми. Интересуват ме Церсей и Тирион. Както и баща ми.

— Те са живи, и тримата. — „Но не за дълго, ако боговете са милостиви.“

Джайм отпи глътка вино.

— Питайте по-нататък.

Кейтлин се зачуди дали ще посмее да отговори на следващия й въпрос, без да излъже.

— Как падна синът ми Бран?

— Аз го хвърлих от един прозорец.

С такава лекота го каза, че тя онемя. „Ако имах нож, щях да го убия веднага“ — помисли Кейтлин, но веднага се сети за момичетата. И каза със свито гърло:

— Вие бяхте рицар, заклел се да закриля слабите и невинните.

— Да, той беше много слаб, макар че едва ли невинен. Шпионираше ни.

— Бран не би шпионирал.

— Тогава трябва да вините онези скъпи на сърцето ви богове, които доведоха момчето на прозореца ни и му позволиха да зърне нещо, което не биваше да вижда.

— Да виня боговете? — каза тя невярващо. — Хвърлила го е вашата ръка. Вие сте поискали смъртта му.

Веригите му леко издрънчаха.

— Рядко хвърлям деца от кули, за да подобря здравето им. Да, исках да умре.

— И след като не успяхте, разбрахте, че сте в по-голяма опасност от всякога, затова сте дали на своя убиец торба сребро, за да се погрижите Бран да не се събуди повече.

— Така ли? — Джайм вдигна чашата и отпи дълга глътка. — Не мога да отрека, че сме обсъждали това, но вие бяхте непрекъснато с момчето, вашият майстер и лорд Едард го навестяваха често, имаше и стражи, дори онези проклети вълчища… щеше да ми се наложи да си пробивам път с бой през половината Зимен хребет. И защо да си правя целия този труд, след като изглеждаше, че момчето само ще си умре?

— Ако ме лъжете, тази беседа приключи. — Кейтлин протегна ръцете си да му покаже пръстите и дланите си. — Мъжът, който влезе да среже гърлото на Бран, ми остави тези белези. Вие се кълнете, че не сте съучастник в изпращането му?