Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Тирион Ланистър й беше казал почти същото, докато яздеха през Лунните планини. Тя не му повярва. Петир се беше заклел в обратното, Петир, който й беше почти брат, Петир, който я беше обикнал толкова, че се би на дуел за ръката й… и все пак Джайм и Тирион казваха едно и също, и какво означаваше това? Братята не се бяха виждали след заминаването си от Зимен хребет преди повече от година.

— Не се ли опитвате да ме заблудите? — Тук някъде имаше капан.

— Аз признах, че хвърлих драгоценното ви хлапе от прозореца. Какво бих спечелил да ви лъжа за този нож? — Той изгълта поредната чаша. — Ако искате, ми вярвайте, изобщо не ми пука какво казват хората за мен. А сега е мой ред. Братята на Робърт излязоха ли на бойното поле?

— Да.

— Това му се вика скъпернически отговор. Кажете ми повече, иначе и моят отговор ще бъде толкова оскъден.

— Станис е тръгнал срещу Кралски чертог — заговори тя с неохота. — Ренли е мъртъв, убит при Горчив мост от брат си, с помощта на някакво тъмно изкуство, което не разбирам.

— Жалко — каза Джайм. — Предпочитах по-скоро Ренли, въпреки че Станис е друга история. Чия страна са взели Тирел?

— На Ренли, отначало. Сега не бих могла да кажа.

— Вашето момче сигурно се чувства самотно.

— Роб вече навърши шестнадесет… вече е мъж — и крал. Досега спечели всички свои битки. Последната вест от него е, че е взел Зъбера от Уестърлинг.

— Все още не се е сразил с баща ми, нали?

— Когато го направи, ще го срази. Както вас.

— Мен ме хвана с изненада. Хитрини на страхливец.

— Вие смеете да ми говорите за хитрини? Вашият брат Тирион изпрати жалките си главорези, предрешени като пратеници, под знамето на мира.

— Ако някой от вашите синове беше в тази килия, братята му нямаше ли да направят същото?

„Моят син няма братя“ — помисли тя, но не можеше да сподели болката си със същество като това.

Джайм отпи още вино.

— Какво значи животът на един брат, когато е заложена честта, а? — Отпи отново. — Тирион е достатъчно умен да съобрази, че вашият син никога няма да се съгласи да ме размени.

Кейтлин не можеше да го отрече.

— Знаменосците на Роб биха предпочели да ви видят мъртъв. Особено Рикард Карстарк. Вие погубихте двама от синовете му в Шепнещия лес.

— Онези двамата с белия слънчев изгрев, нали? — Джайм сви рамене. — Честно казано, исках да погубя вашия син. Другите просто ми излязоха на пътя. Убих ги в честен бой, в разгара на битката. Всеки друг рицар би направил същото.

— Как все още можете да се наричате рицар, след като сте престъпили всяка клетва, която сте дали?

Джайм се пресегна към каната да си напълни чашата.

— Толкова клетви… Карат те непрекъснато да се кълнеш. Да защитаваш краля. Да се подчиняваш на краля. Да пазиш тайните му. Да изпълняваш заповедите му. Животът ти да е негов. Но подчинявай се и на баща си. Обичай сестра си. Закриляй невинните. Защитавай слабите. Почитай боговете. Подчинявай се на законите. Прекалено е. Колкото и да се старае човек, все ще забрави някоя клетва. — Той удари здрава глътка от виното, притвори за миг очи и отпусна гръб на стената. — Бях най-младият мъж, понесъл някога белия плащ.