Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:

Единното някога кралство сега се е сдобило с четирима крале, трима от които претендират за върховната власт, а един е обявил независимостта на една втора от него. Там, където има четирима обаче, много лесно могат да станат и повече в лицето на железните мъже — някогашни пирати и разбойници, които отново свикват дългите кораби. Отвъд Вала също има крал и, макар за момента да не се е раздвижил, явно това е само въпрос на време.
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
1 ... 300 301 302 303 304 305 306 307 308 ... 387
Перейти на страницу:

— Махай се! — беше единственият й отговор. — Махай се от очите ми!

Тирион се поклони.

— Лека нощ тогава. И приятни сънища.

Докато се връщаше към Кулата на Ръката, в черепа му маршируваха хиляда тежки пехотинци. „Трябваше да предвидя, че ще се стигне до това, още първия път, когато се пъхнах в гардероба на Чатая.“ Сигурно не беше искал да го предвиди. Краката го заболяха, докато се изкачи. Изпрати Под за вино и се затътри към спалнята си.

Шае седеше, скръстила крака, в ложето със спуснатия балдахин, съвсем гола, ако не се броеше златната верижка, полегнала между издутите й гърди: верижка от свързани златни ръце, всяка стиснала другата за китката. Тирион не беше го очаквал.

— Какво търсиш тук?

Тя се засмя и погали верижката.

— Прииска ми се едни ръце да ми стиснат цицките… но тези златните са много студени.

За миг не знаеше какво да й каже. Как да й каже, че друга жена беше изяла боя, предназначен за нея, и като нищо можеше да умре, ако някаква злополука сполетеше Джофри на бойното поле? Тирион изтри петното кръв на Алайая от челото си.

— А лейди Лолис…

— Тя спи. Нищо друго не иска освен да спи, крава такава. Само спи и яде. Понякога заспива, докато яде. Храната пада по завивките и тя се въргаля в нея, и после трябва да чистя. — Направи отвратена физиономия. — Само защото са я чукали. Голяма работа.

— Майка й казва, че е болна.

— Носи бебе, това е всичко.

Тирион огледа стаята. Всичко изглеждаше както обикновено.

— Как влезе? Покажи ми скритата врата.

Тя сви рамене.

— Лорд Варис ме накара да нося качулка. Нищо не можех да виждам, освен… имаше едно място, успях да зърна пода под ръба на качулката. Целият беше на плочки, нали знаеш, дето образуват картинка.

— Мозайка?

Шае кимна.

— Бяха червени и черни. Мисля, че картината беше дракон. Иначе всичко беше тъмно. Слязохме по една стълба, после вървяхме дълго. Веднъж спряхме, за да отвори една желязна врата. Отърках се в нея, когато минахме. Драконът остана зад вратата. После се закачвахме по друга стълба, с тунел отгоре. Аз трябваше да се навеждам, а Варис, мисля, че пълзеше.

Тирион обиколи спалнята. Един от свещниците му се стори разхлабен. Той се изправи на пръсти и се опита да го завърти. Завъртя се бавно и задраска каменната стена. Когато се преобърна, недогорялата свещ падна. Чергите, пръснати по студения каменен под, си стояха изпънати.

— Милорд не иска ли да легне с мен? — попита Шае.

— След малко.

Тирион отвори гардероба си, избута настрани дрехите и натисна задната плоскост. Това, което действаше в курвенски бардак, можеше да действа и в кралски замък… но не, дървото си остана стабилно и непоклатимо. Един камък в стената до перваза на прозореца привлече окото му, но колкото и да го бута и дърпа, не стана нищо. Той се върна при леглото обезсърчен и разтревожен.

Шае развърза връзките на туниката му и го прегърна.

— Раменете ти са твърди като скала — замърмори му тя в ухото. Побързай, искам да те усетя в себе си.

Но когато краката й се сплетоха около кръста му, мъжеството му го остави. Щом усети, че омеква, Шае се плъзна под чаршафите и го пое в устата си, но и това не го възбуди. След малко тя се отказа.

— Какво не е наред? — попита го и цялата сладка невинност на света се бе изписала в угрижените бръчици на младото й лице. „Невинност ли? Глупак, тя е курва! Церсей е права — ти мислиш само с патката си, глупак, глупак.“

— Просто легни и поспи, миличко — прикани я той и я погали по косата.

Но дълго след като Шае се вслуша в съвета му, Тирион си остана буден, стиснал в шепите си малките й гърди, и се вслушваше в дъха й.

КЕЙТЛИН

Голямата зала на Речен пад беше самотно място за вечеря за двама. Стените бяха загърнати от тъмни сенки. Една от факлите загасна и останаха да светят само три. Кейтлин седеше, забила поглед в бокала си. Виното киселеше. Бриен седеше срещу нея. Високият стол на баща й беше празен като всичко останало в залата. Дори слугите си бяха отишли. Беше им разрешила да се включат в празненството.

Стените на цитаделата бяха дебели, но въпреки това се чуваха приглушените звуци на веселбата на двора. Сир Дезмънд беше изкарал от мазетата си двадесет бурета и простолюдието празнуваше предстоящото завръщане на Едмур, както и завладяването на Зъбера от Роб.

„Не мога да ги виня — мислеше Кейтлин. — Те не знаят. А и да знаеха, защо трябва да ги интересува? Не познават синовете ми. Никога не са гледали с ужас как се катери Бран, с така смесена в теб гордост и уплаха, че сякаш са едно, никога не са се усмихвали, като видят с каква ярост Рикон се старае да подражава на по-големите си братя.“ Вгледа се във вечерята пред себе си: увита в бекон пъстърва, салата от зелени репички, червен копър и лапад, грах с лук и топъл хляб. Бриен се хранеше методично, сякаш вечерята беше поредната задача, която трябва да се изпълни. „Ето че започвам да се вкисвам — помисли Кейтлин. — Ни месо, ни медовина ме радват, а песента и смехът са станали за мен досадни непознати. Превръщам се в същество на скръб, на прах и горчиви копнежи. Там, където някога беше сърцето ми, сега е празно.“

1 ... 300 301 302 303 304 305 306 307 308 ... 387
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)