![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Не можеше повече да гледа как Бриен яде.
— Бриен, не ставам за компания. Иди на празненството, ако искаш. Пий ейл и потанцувай.
— Не ме бива за веселби, милейди. — Отчупи си хляб и го загледа, сякаш не знае какво е. — Но ако заповядате, ще…
Кейтлин долови неудобството й.
— Само помислих, че може да се порадваш на по-весела компания от моята.
— И така ми е добре. — Момичето отопи мазнината, в която беше изпържена пъстървата.
— Тази сутрин пристигна друга птица. — Кейтлин не разбра защо го каза. — Майстерът ме събуди веднага. Беше задължен, но не беше мило от негова страна. Изобщо не беше мило. — Не мислеше да го казва на Бриен. Никой не го знаеше, освен тя и майстер Виман, и смяташе да го затаи така, докато… докато…
„Докато какво? Глупава жена. Нима ако затаиш тайната в сърцето си, от това тя ще стане по-малко истина? Ако не я споделиш с никого, ако не го изречеш, нима ще се превърне само в един сън, в по-малко от сън, в някакъв полузабравен кошмар? О, де да бяха толкова милостиви боговете.“
— От Кралски чертог ли е новината? — попита Бриен.
— Де да беше. Птицата дойде от замъка Кервин, от сир Родрик, моя кастелан. — „Черни криле, черни думи.“ — Събрал е колкото войска е могъл и тръгва в поход към Зимен хребет, за да върне замъка. — Колко маловажно й прозвуча всичко това сега. — Но казва… пише, че… казва ми, че…
— Милейди, какво има? За синовете ви ли е вестта?
Колко простичък беше въпросът. Защо и отговорът не можеше да е толкова прост? Думите заседнаха в гърлото й.
— Вече нямам други синове освен Роб. — Успя да изрече тези ужасни думи, без да изхлипа, и поне за това беше благодарна.
Бриен я погледна с ужас.
— Милейди?
— Бран и Рикон се опитали да избягат, но ги хванали при една мелница край Жълъдова вода. Теон Грейджой окачил главите им на стените на Зимен хребет. Теон Грейджой, който ядеше на трапезата ми от десетгодишен. — „Казах го, боговете дано ми простят. Казах го и го направих истина.“
Лицето на Бриен пребледня. Тя посегна, но пръстите й спряха пред ръката на Кейтлин, уплашени сякаш да я докоснат.
— Аз… нямам думи, милейди. О, скъпа моя, добра ми лейди. Вашите синове, те… те сега са при боговете.
— Нима? — сряза я Кейтлин. — Що за бог е този, дето е позволил това да се случи? Рикон беше почти бебе. Как е могъл да заслужи такава смърт? А Бран… Когато напуснах севера, той още не беше отворил очи след падането. Трябваше да тръгна преди да се е събудил. Сега вече никога няма да мога да го видя, нито да чуя смеха му… — Тя показа на Бриен ръцете си. — Тези белези… бяха изпратили човек да убие Бран. Тогава той щеше да умре, и аз — с него, но вълкът му разкъса гърлото на убиеца. — Тя спря за миг. — Теон сигурно е убил и вълците. Сигурно ги е убил, иначе… бях сигурна, че ще са в безопасност, докато вълчищата са с тях. Както Роб с неговия Сив вятър. Но дъщерите ми вече си нямат вълци.
Рязката смяна на темата обърка Бриен.
— Вашите дъщери…
— Санса беше дама още от тригодишна, винаги вежлива и горяща от желание да угоди на всички. Най-много обичаше приказките за рицарската доблест. Хората казваха, че приличала на мен, но тя ще стане много по-красива, отколкото съм била аз, ще се увериш като я видиш. Често съм отпращала слугинята й, за да й среша сама косата. Тя е с кестенява коса, по-светла от моята и толкова гъста и мека… червеното в нея улавя светлината от факлите и блести като мед… А Аря, тя… гостите на Нед често я бъркаха с някое от конярчетата. Аря си беше мъка, ако трябва да сме честни. Наполовина момче и наполовина — вълче. Забраниш ли й нещо, то се превръща в най-съкровеното й желание. Имаше дългото лице на Нед и кафява коса, която винаги приличаше на птиче гнездо. Бях вдигнала ръце от нея и се бях отказала да се мъча да я направя дама. Събираше мазоли по ръцете си както другите момичета събират кукли и казваше първото, което й хрумне. Мисля, че и тя е загинала. — Когато го изрече, сякаш някаква великанска ръка я стисна за гърдите. — Искам ги всички мъртви, Бриен. Първо Теон Грейджой, после Джайм Ланистър и Церсей, и Дяволчето, всички, всички. Но момичетата ми… момичетата ми ще…