Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени можеше да пътува и в кабината на някой от другите камиони, но искаше да остане насаме с !Ксабу, за да си поговорят. Освен това Мартин беше привързана С колана на мястото за пътници в камиона, чийто шофьор, както Рени с любопитство бе отбелязала, беше една плещеста жена с широко лице. Рени искаше да бъде близо и до болната си спътница.
— … значи това не е гласът на Мартин, защото тя е в делириум и говори на френски, предполагам — каза тя, щом излязоха от лагера. — Но защо ти говориш със собствения си глас и аз — също? Искам да кажа, че ти си говориш, както си говориш, макар и да изглеждаш като експонат от зоологическа градина.
!Ксабу, който се беше изправил и душеше вятъра, не отговори.
— Сигурно всички сме били прикачени към индекса на Сингх — заключи тя, — а този индекс беше отбелязан като „англоезичен“. Разбира се, това не обяснява защо аз съм останала с това тяло, а ти си получил втория си сим.
Тя се взря в медночервените си длани. Също както !Ксабу се бе оказал с подходящо тяло за скитане из джунглата, и тя физически беше много близо до обичайния вид на тукашните хора. Естествено, ако се бяха оказали във викингско село или в Берлин от времето на Втората световна война, тя нямаше да се впише чак толкова добре.
!Ксабу отново приклекна до нея. Вирнатата му опашка беше извита нагоре като лък.
— Намерихме Мартин, но все още не знаем какво търсим — рече той. — Нито пък къде отиваме.
Рени погледна към километрите гъста зелена джунгла, които се простираха около тях сред угасващата светлина, и километрите червен път, които тепърва трябваше да изминат.
— Трябваше да ми го напомниш, нали?
Пътуваха в мрака. Температурите бяха тропически, но скоро Рени разбра, че върху виртуални трупи се спи не по-добре, отколкото върху истински. Особено много я дразнеше мисълта, че истинското й тяло плува във В-резервоар, пълен с гел, който се приспособява към формата на тялото й и чрез него би могла да симулира най-мекото пухено легло, стига да знаеше командите.
Щом слънцето изгря и прогони мрака, донесъл на Рени съвсем оскъдна почивка, камионите пристигнаха в някакъв град. Очевидно дъскорезницата и предприятието за дървообработване се намираха тук и освен това градът беше нещо като метрополис на джунглата; десетки хора бяха излезли по калните улици още призори.
Подминаха ги няколко коли, подобни на ландроувъри, докато пътуваха по градската главна улица — на някои явно им личеше, че са с парни двигатели, на други — не чак толкова. Освен това Рени забеляза и още от онези предмети, които изглеждаха като сателитни чинии и стърчаха само върху най-големите сгради, но в много други отношения градът изглеждаше така, сякаш целият беше изваден от някоя сага за американския Запад. Дървените тротоари се издигаха над лепкавата кал, дългата главна улица, прорязваща града като че ли беше проектирана специално за престрелки, а конете бяха горе-долу колкото колите. Неколцина мъже дори май бяха подзели сутрешната кавга пред една от местните кръчми. Тези мъже и останалите хора, които видя Рени, бяха по-добре облечени от работниците в джунглата, но ако не се броят тъканите шалчета от яркоцветна вълна, които те носеха, тя все още не можеше да види нищо отличително в стила им на обличане.
Камионите изтрополиха през града и се подредиха на широката кална площадка пред дъскорезницата. Шофьорката на камиона, в който пътуваше Рени, излезе и с известна мълчалива любезност предложи тя заедно с болната си приятелка и с маймунката си също да слезе тук. Докато й помагаше да свалят Мартин, която беше в полусъзнание, жената им предложи да хванат автобус пред кметството.
Рени се успокои, щом разбра, че отвъд това място има и нещо друго.
— Автобус? Чудесно. Но ние… аз нямам никакви пари.
Шофьорката се облещи насреща й.
— Вече и пари ли трябват за градския автобус? — попита тя най-сетне. — О, богове, каква ли тъпотия пък ще измисли Съветът тепърва? Кралят бог трябва да ги разстреля всичките до един и да започне отначало.
Както й подсказа учудването на шофьорката, автобусите очевидно бяха безплатни. С предпазливата помощ на !Ксабу Рени успя да помогне на Мартин да измине с препъване краткото разстояние до кметството. Там седнаха на стълбите и зачакаха. Французойката явно бе все още в плен на ужасните мигове, когато бяха влезли в системата на Адърланд и всичко се беше объркало така ужасно, но когато я придържаха, успяваше да се движи почти нормално, а веднъж — дваж Рени усети и слаб отклик, когато стискаше ръката на Мартин, сякаш нещо вътре в нея се бореше да изплува на повърхността.