Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Имал си причини да избереш този сим? Какво му е практичното на това, да си маймуна?
!Ксабу я изгледа продължително. Поначало имаше нещо комично в кокалестото изпъкнало чело и в кучешката муцуна, но характерът на малкия мъж си личеше.
— Наистина е практично, Рени. Мога да се промъквам там, където ти не можеш — успях да се покатеря на дървото и да откърша сухи клони, нали си спомняш? Имам зъби — и той оголи за миг впечатляващата си захапка, — които могат да свършат работа. Мога и да щъкам насам-натам и да оставам незабелязан, защото градските хора не забелязват животните — дори и в толкова странен свят като този, предполагам. При положение че не знаем нищо за Тази мрежа и за тукашните симулации, мисля, че това са ценни придобивки.
Къдравите листа бяха започнали да горят. !Ксабу се зае да стъкне по-голям огън, а Рени протегна длани да се стопли.
— Опита ли се да се свържеш с Джеремая?
!Ксабу кимна.
— Сигурен съм, че и двамата сме открили едно и също.
Рени се облегна назад.
— Толкова ми е трудно изобщо да повярвам във всичко това. Искам да кажа, всичко е невероятно реално, нали? Можеш ли да си представиш пък какво ли щеше да е, ако имахме директни нервни връзки?
— Щеше ми се да имаме. — Маймунът приклекна и сръчка огъня. — Потиснат съм, че не мога да подуша повече неща. На този сим му е необходима информация през носа.
— За военните миризмите май не са били много важни. Оборудването на В-резервоара разполагаше с доста елементарна палитра от миризми. Вероятно са искали потребителят да може да подушва само запалена апаратура, лош въздух, но друго…, ама ти какво точно искаш да кажеш с „информация през носа“?
— Преди да вляза за първи път във ВР, не съзнавах колко много разчитам на обонянието си, Рени. Освен това може би, защото използвам животински сим, операционната система на тази мрежа май ми дава малко по-различни… как точно му казвате вие… сетивни входни данни. Чувствам, че мога да направя много неща, които никога не бих направил в другия си живот.
Студена тръпка полази Рени, щом !Ксабу спомена „друг живот“, но бързо се разведри, защото той се приближи до нея и взе да я души с дългата си муцуна.
— Какво правиш?
— Запаметявам миризмата ти или поне миризмата, която апаратурата ти придава. Ако разполагах с по-добри средства, изобщо нямаше да ми се налага да го правя. Но сега бих могъл да те намеря дори и ако пак се загубиш.
Личеше, че е доволен от себе си.
— Не става дума дали ти можеш да ме намериш. Целият въпрос е в това — ние да се намерим, да разберем къде сме. Къде сме? Къде отиваме? Трябва бързо да направим нещо — не ме интересуват пясъчни часовници и въображаеми градове, но брат ми умира!
— Знам. Според мене обаче трябва първо да се измъкнем от тази джунгла. Тогава ще можем да научим повече. — Той се заклати на пети, хванал опашката си. — Но мисля, че мога да ти кажа горе-долу къде сме. А също и кога сме.
— Не можеш! Как? Какво си видял, преди да ме намериш — табела ли? Или гише за туристическа информация?
Той сбърчи чело — самото въплъщение на хладно маймунско негодувание.
— Просто предполагам, Рени. Тъй като знаем толкова малко за тази мрежа и за симулациите в нея, може и да греша. Но се опирам отчасти на елементарния здрав разум. Огледай се. Това е джунгла, дъждовна гора като в Камерун. Но животните къде са?
— Видях няколко. И седя до още едно. Той пропусна последното покрай ушите си.
— Няколко, как пък не. Пък и птиците не са толкова много, колкото човек би очаквал на подобно място.
— Е, и?
— Ами бих предположил, че сме доста близо до края на гората и там има или голям град, или някакви промишлени предприятия. И преди съм го виждал — в реалния свят. И едното, и другото би прогонило много от животните.
Рени бавно кимна. !Ксабу възприемаше всичко много емоционално, но освен това просто беше умен. Понякога лесно можеше да го подцениш, понеже е дребен, носи бедно облекло и не говори много. Още по-лесно беше да направиш тази грешка при сегашния му вид.
— Или пък, щом този свят е измислен, някой може просто да го е направил такъв — отбеляза тя.
— Може би. Но мисля, че има доста голям шанс да сме близо до хора.
— Ти каза и „кога“.
— Ако животните са пропъдени, то подозирам, че техниката в този… този свят… не е много по-изостанала от нашата, а може би дори е и по-напреднала. Освен това във въздуха долавям остра миризма, която според мене е характерна за мястото, а не е случаен продукт на нашите В-резервоари. Подуших я едва след като вятърът смени посоката си точно преди да те намеря.