Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени се наслаждаваше на изненадващо силното усещане за спокойствие, което й вдъхваше огънят, и беше доволна да играе Уотсън за малкия мъж Холмс.
— И тази миризма е…?
— Не мога да ти кажа със сигурност, но е на пушек, по-модерен от огъня от дърва — подушвам в него и метал, и масло.
— Ще видим. Надявам се да си прав. Ако ни предстои дълго търсене, ще е хубаво да го осъществим от място, където има горещи душове и топли легла.
Млъкнаха и се заслушаха в пукането на огъня. В дърветата горе зачуруликаха птички, а след това се чу и нещо като маймунски крясък.
— Ами Мартин? — изведнъж се сети Рени. — Можеш ли да използваш този свой маймунски нос, за да я намериш?
— Може би, ако сме достатъчно близо, макар и да не знам каква е миризмата й в тази симулация. Но тук наоколо нищо не мирише като тебе — а това е единствената мярка за човешка миризма, с която разполагам.
Рени се вгледа в тъмнината зад огъня. Щом тя и !Ксабу се бяха оказали толкова разумно близо един до друг, може би и Мартин не е твърде далече. Ако е оцеляла.
— !Ксабу, ти какво изпита при преминаването?
Кожата й отново настръхна при описанието му, но той не й каза нищо ново.
— … последното нещо, което чух да казва господин Сингх, беше, че то е живо — довърши той. — После сякаш усещах много чужди присъствия, сякаш бях обкръжен от духове. Събудих се в гората също като тебе — сам и объркан.
— Имаш ли някаква представа какво беше това… нещо? Нещото, което ни хвана и… и уби Сингх? Аз мога да ти кажа, че не приличаше на никоя защитна програма, за която някога съм чувала.
— Това беше Онзи, който поглъща всичко, Всепоглъщащият — отсече той с абсолютна увереност.
— За какво говориш?
— Това е нещото, което мрази живота, защото само по себе си е празно. Моят народ обича да разказва една приказка — за последните дни на прататко Мантис и за това, как Всепоглъщашият дошъл при огъня му. — Той поклати глава. — Но ще ти я разкажа не тук, не и сега. Това е много важна приказка, но е тъжна и страшна.
— Е, каквото и да с било онова нещо, не искам никога повече да го приближавам. Беше по-лошо от онази гадна Кали в „При господин Дж.“
Макар че, като се замисли, между двете имаше известни прилики — особено в начина, по който те очевидно успяваха да предизвикат физически промени чрез виртуални средства. Каква ли би могла да е връзката между тях и дали наблюденията над Кали и онова, което се беше случило там, в клуба, можеха да й помогнат да разбере нещото, което !Ксабу наричаше „Всепоглъщащият“? Можеше ли изобщо нещо да й помогне да разбере?
Рени се прозина. Денят беше дълъг. Мозъкът й не искаше да работи повече. Тя се облегна на едно дърво. Тази тропическа симулация поне не гъмжеше от насекоми. Може би щеше да успее да подремне.
— !Ксабу, ела по-близо, моля те! Вече се уморих и сигурно скоро ще заспя.
Той я изгледа продължително, без да каже нищо, след това се приближи на четири крака през полянката. Приклекна до нея несръчно, после се изпъна и отпусна глава в скута й. Тя лениво взе да гали рошавия му врат.
— Радвам се, че си тук. Знам, че и ти, и баща ми, и Джеремая всъщност сте само на няколко метра от мене, ала въпреки това се почувствах ужасно самотна, когато се събудих сама.
!Ксабу не каза нищо, но протегна дългата си ръка и я потупа по главата, след това лекичко докосна носа й с голия си маймунски пръст. Рени усети как се унася в благодатен сън.
— Виждам края на гората! — извика !Ксабу от височина двайсет метра. — И там има някакви постройки.
Рени нетърпеливо пристъпи от крак на крак в подножието на дървото.
— Постройки ли? Какви постройки?
— Оттук не виждам. — !Ксабу направи няколко крачки по клона и той се сведе така, че Рени се стресна. — Поне на два — три километра са. Но се вижда пушек, също и сгради. Изглеждат много прости.
Той бързо се спусна и тупна на пръхкавата земя до нея.
— Видях нещо като свястна пътека, но джунглата е много гъста. Ще трябва да се кача пак и да поогледам още, или цял ден ще си пробиваме път дотам.
— На тебе това ти харесва, а? Тъй като случайно се озовахме в джунгла, идеята ти с маймуната изглежда великолепна. Ами ако се бяхме озовали насред сграда с офиси например?
— Ела. Вече цял ден висим тук.
И той заприпка напред. Рени го последва малко по-бавно, като проклинаше гъстата растителност. „Някакъв път“ — помисли си тя.
Стояха под прикритието на мрака в края на гората. Пред тях се спускаше склон, покрит с червеникава кал, осеян с дънери на отсечени дървета и с бразди там, където ги бяха влачили.
— Сечище — прошепна Рени. — Всичко изглежда съвременно. Един вид.